В смисъл - на хановете имената определено са неславянски, но има ли и други, не-хански имена, останали в нашия език?
Фамилните имена на българите не са по-стари от края на 18-ти век. Преди това хората нямали фамилни имена. Дори монарсите, за които се знаело към коя династия принадлежат, винаги са се наричали само с личните си имена. Разбира се, това се отнася за европейските християни, към които и ние, българите, принадлежим. Накратко,
няма у нас стари фамилни имена, от преди османското нашествие. И да не си помислите, че само при българите било така. В цяла Европа било така: Леонардо си е бил просто Леонардо, Леонардо от село Винчи.
Съвременните български имена Аспарух и Крум не са по-старо от 19-ти век. Съответно, фамилни имена Аспарухов и Крумов са нови - появили се в началото на 20-ти век, когато момченцата, наречени през 19-ти век Аспарух или Крум, се сдобили с потомци.
Фамилното име Досев също така не може да е старо. То идва от личното име Досю, което е просто съкращение на Теодосий.
Повечето традиционни имена на българите са християнски. Името Борис може да се е срещало, но най-вече като християнско - цар Борис е обявен за светец (имен ден - 2 май). Имена като Крум, Кубрат, Аспарух, Тервел, Омуртаг едва ли са се срещали между 10-ти и 18-ти век включително.
Някои имена със славянска етимология също са сред традиционните: Стоян, Ради/Рада, Първан, Злати и др. В повечето случаи те са превод на известни християнски имена (Стоян - Константин, Петко - Параскев, и т. н.).
Някои имена имат турска етимология: Курти, Султана.
Съкратени и умалителни форми на традиционните имена също следва да се считат за традиционни.
Фамилните имена са образувани през 19-ти и 20-ти век от лични имена (Иванов,..) , от прякори (Боримечков, ..) или от обозначението на занаята (Овчаров, ..). Често пъти прякорите и обозначенията на занаятите са били с турска етимология (Караджов, Пашов, Чобанов, Дерменджиев, ..).
Момеджиков вероятно е от турски прякор, означаващ Палмичката. Е, палми сега в България не растат, ама някога сме живели в държава, където растели и много палми.
Гагов също така е от разбираем прякор.
[/quote]
Здравейте г-н Тамарин,
1. Защо пък винаги трябва да превеждаме от някой друг език - както казвате тук "повечето от традиционните имена със славянска етимология са преводни" - това абсолютно не е вярно? Нямаме ли си изконни български лични имена - като Стоян например - което значи че е останал, стои - в ония времена, когато детската смъртност хебила доста висока? Защо трябва да е непременно превод от Константин? Ами че защо пък Константин, който е скит - мизиец - да не е превод на Твърдина? Това вашият подход си е чиста проба слагачество пред чужденците. Същото значение - на устоял, останал има и изконното българско име Стоил, Стойно, Стайко и т.н. Защо Петко да е Параскев? Ама смислено и разумно обяснение, моля!
2. Няма "християнски имена" г-н Тамарин. Има гръцки и еврейски имена навлезли в българската именна традиция чрез християнството и днес процентно дори повече от изконните български имена. След като княз Борис І кляка пред гърците (вече благодарение на характеровите си черти доминираща прослойка в Източната Риомска Империя наричана идиотски Византия) и приема гръцкото православие пред изконното българско християнство, става задължително за всеки един, който се присъединява към клира ни да приема гръцко име.
3. Чудя се дали ви е минавало през ума че много известното име в древността - Зенон - има такъв император, философ и т.н. е просто традиционното българско ЦЕНО? Или полумитичното "Зиези" си е просто "Цеци". Или пък античното "Семела" (богинята) просто е "Земльа"? Или че името на легендарният цар Ситалк идва от чисто славянската дума "жито" и сигурно се е изговаряло от древните ни предци като "Житен" или "Житар"? А дали можете да ми кажете какво по произход е женското име "Неранза"? И кой наш писател от 20-и век го е използвал в свой разказ?
Помака