|
Chukanov
|
 |
« Отговор #3 -: Януари 01, 1970, 02:00:00 » |
|
Ето и един от първите варианти (и първоначалният цялостен) на марша - "Черняева варш" от Никола Живков, публикуван през 1878 в сбирката "Гусла":
1. Шюми Марица Укарвавена, Плачи вдовица Люту ранена - Марш! марш С генераля наш Раз, два три Марш! войници 2. Напред да ходим, войници мили, Тимок да бродим Със сички сили - Марш! марш и пр. 3. Юнака донский Нам йе водител, С пряпорец лъвский Вожд победител - Марш! марш и пр. 4. Вижте, деспоти, Генераля наш Чуйте запейте Черняева марш - Марш! марш и пр. 5. Войници храбри След него летят, Порят въздухът И громко викат. Марш! марш и пр. 6. С кървав остър, меч Генераля напред Възглавя на сеч! Гръм и огън на вред... 7. Труба низ гора За звони напред! Хей ура, ура! Ура напред! Марш! марш и пр.
През следвашите години се появяват много различни варианти на текста, като, разбира се, мелодията си остава една и съща. Н. Живков не е съгласен с това развитие на нещата. В публикувания от него материал "Черняева марш" във в-к "Телеграф" се открива следният пасаж: "Тъй като у нази немами още доволно любопитни читатели, то какъвто да бил книжевен труд, издаден за прочит на народа, не може да принесе материална полза на съчинителя, или издателя, в такъв случай книжевний труженик остава да се ублажи само морално, когато види, че работата му, трудът му хванат място. Но какво бихте казали, ако и това последньото му грабне някой, ако пизвестно напечатано и препечатано дело се вземе присвои, а при това и развали от другиго? Таквоз нещо са случва твърде често между българските книжовници и без да се обърне ни най-малко внимание, тъй щото от ден на ден това зло расте у нази, когато другаде най-строго се приследва; аз ще приведа тука един пресен пример, който се случва именно с меня. Между други книги имам свои произведения, книгата "Гусла с песни" е припечатнава, т. е. има второ издание. Тая ми книга съдържа, между други песни, собствено съчинение "Черняева марш" : - Шюми Марица Укървавена, Плаче вдовица Люто ранена и пр. Тоя марш срещам в три новоиздадени български книги, напечатан без да е показано от где е зает, а при това припечатващите го имали присъце да го попристроят и развалят, като възстановят вместо генераля Черняева, Николая и като прибавят на свършек съвсем неуместно "да живей цар Александър"!? Не само никому не е запретено да възпева Николая, или Александра, а даже длъжност е това, особено на българските синове и дъщери, да струват, ала ако те решат да ги месят във всяка песня, както в "Черняева марш", то хваленията им ще излезат толкова вкусни, колкото ако сготвиш ястие смесено с тикви и лебеници или грозде и фасул." При все това "Шуми марица" е толкова завладящ българския дух, че твърде много автори в бъдеще ще го имат присърце да го попристройват.
|