Внимавайте какво пишете защото по този начин сами се рисувате и вместо да си изрисувате ... Ето ви писания по въпроса че няма нищо случайно в храмовете от могилите.
Поста на Йордан_13 от 18.12.2008г.
www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php В преддверието на гробницата в Свещари има поставен голям каменен блок. Би могло да се помисли, че той е служел за сядане като пейка. В сравнение със скулптурите на десетте кариатиди и красивия стенопис този камък изглежда съвсем обикновен. Всъщност той е най-голямата загадка на древната гробница. Един инженер от Археологическия институт при БАН - Петър Вълев, се заел с проучването й.
„Изследванията показват - пише той в своята статия, - че датираната от първата половина на III в. пр.Хр. тракийска гробница притежава не само архитектурно-художествени качества, а е носител на богата математическа и религиозно-философска информация. Нещо повече - тя е своеобразен феномен.
В преддверието, до входа на централната гробна камера, има един добре обработен каменен блок, като че ли поставен там за сядане. Неговите размери са 2,1 х 1,4 х 1,1 тракийски свещени стъпки1 (1 стъпка = 0,2676 м). Той стои безмълвен, плътно прилепен до две от стените на предверието.
Най-напред обърнахме внимание на обиколката на хоризонталната му страна: 2 х (2,1 + 1,4). Оказа се, че тя е 7 стъпки. Присъствието на „магическата" седмица ни озадачи, но и насърчи. Изчислихме площта: 2,1 х 1,4 = 2,94 (приблизително 3 квадратни стъпки). Така се появи и свещенната за древните религии тройка. За да постигне такова оразмеряване на камъка, създателят на гробницата е трябвало да реши системата от следните две уравнения:
2 (х + у) = 7 х . у = 3
Корените им са 2 и 1,5. Защо ги е променил в каменния блок на 2,1 и 1,4?"
Неволно ли древният строител е допуснал тази грешка? Ако бе направил стените дълги по 2 и 1,5 свещени стъпки, правоъгълната площ на камъка щеше да е точно 3 квадратни стъпки. И, разсъждавайки върху тези малки „грешки" на древния архитект, инженер Петър Вълев прави смайващо откритие.
„Тази лека деформация води най-вече до промяна на ъгъла между диагонала и страната на правоъгълната повърхност на блока. Или от 4 : 3 съотношението между страните е станало 3 : 2. Пресметнахме, че
3:2 = cotg 33° 4Г
Ъгълът 33° 4Г е от особен интерес за нашето изследване. Вече е установено и публикувано, че остта на гробницата е насочена към онази точка на хоризонта, където изгрява Слънцето на 22 декември от IV в. пр.Хр. Това означава, че зимното слънцестоене, когато Слънцето кулминира най-ниско над хоризонта и в следващите дни започва да се издига все по-високо и по-високо и да набира мощ, е било важен момент за соларно-хтоничния култ на траките."
Изчислено е, че ъгълът, сключен между посока изток и първия слънчев лъч на 22 декември от IV в. пр.Хр. е 33° 52'. От това следва, че диагоналът на каменния блок отбелязва линията запад-изток, а дългата му страна - оста на строежа, т. е. пред нас е онзи първи, основен камък, с лице на хоризонталната страна 3 квадратни стъпки и периметър 7 квадратни стъпки, който е бил положен най-напред."
В този камък е била закодирана невероятно сложна астрономическа информация, която е била и строителен план. Подобни открития показват до какво технологично ниво е достигнала тракийската цивилизация. Жреците-архитекти са строили превъзходни сгради, при които е имало отредена роля дори за Слънцето.
„Светлината играела също роля в мистериите на обезсмъртя-ването - пише археоложката Диана Гергова в книгата си „Сборяново". - Над входа на гробната камера личи прозоречен отвор, зазидан впоследствие. Изчисленията показват, че точно в деня на зимното слънцестоене, в този един-единствен ден в годината, когато слънцето преминава през най-южната част на еклиптиката си, неговата светлина трябвало да прониква в недрата на могилата, във вътрешността на гробницата. Лъчът светлина не просто осветявал камерата, а попадал точно върху фигурата на владетеля на кон и увенчан с венеца на Великата богиня. По слънчевия лъч душата на покойника поемала пътя към небето и може би всяка година, в деня на зимното слънцестоене, тя се завръщала обратно на земята, за да се пресели в друго тяло и да възкръсне за нов живот."
Не показва ли този сноп от слънчева светлина, проникващ в мрака на гробницата, къде според древните траки отива енергията на умрелите владетели. На небето, сред безбройните звезди. Върху златни плочки, намерени в гробовете на знатни траки, са изписани свещени формули, създадени от Орфей. Те учели душите как да изминат пътя до Отвъдния свят. Всеки, посветен в тайното учение, трябвало да каже на стражите му: „Аз съм син на Земята и Звездното небе. Но че съм потомък на Небесните, знаете добре. Името ми е Звезден."
Древните траки са вярвали, че са дошли от звездите и след смъртта си се връщат отново там.
КОЛКОТО И ДА СЕ СТАРАЕТЕ няма да успеете - НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ ЩО НЕ ГАСНЕ
ИЗВОРИ
Йоан Цеца - "И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой две хиляди и петстотин." (ГИБИ10 с. 104)
Йоан Малала и Йоан Екзарх направо твърдят, че Ахил е бил българин (ДЯК ком. с. 211
