http://www.youtube.com/watch?v=6194LGX-FAcВоден - един град, в който преди век българите са били етническо мнозинство. И в който днес няма българи, но и който е почти забравен. Тук няма да говоря за самия град, защото във филмчето има информация. Но ще обърна внимание на 2 неща.
Първото са старите къщи - виждате, че това е познатата ви българска архитектура, която познавате от Копривщица, Боженци, Арбанаси и от всяко друго българско селище, а не традиционните белосани гръцки къщички. И другото, което може да види - въпросните стари къщи са в изключително тежко състояние, защото са оставени да се рушат. Около разкопките на заден план се виждан и някои вече срутени къщи, от които е останала само по някоя стена.
Другото нещо са мелодиите, които звучат. Те са на песни, които в края на ХІХ век са се пеели във Воден. Нотния запис и текста са направени пред 1890г. от Георги Лъжев. Тъй като на този етап възможността е само за пускане на мелодиите, ето част от текста на всяка от песните:
„Потфатила, Шар планина”
Потфатила, потфатила Щар-планина
Три йовчери, три йовчери, Шар-планина
…
„Мори, кажи Мино ле”
Мари кажи, кажи, Мино ле,
Кой те теб прелъга, Мино ле,
Кой те теб прелъга
Мор за кой и криеш, Мино ле,
Твоите църни очи, Мино ле,
„Чия е тая девойка”
Чия е тая девойка
Що мие рано ранила,
Рано за вода отишла…
„Бликнала вода студена”
Бликнала вода студена
От тая гора зелена,
Над тая виша планина.
