Хрисовули на Василий ІІ
Първиятъ хрисовулъ
“Въ различни времена човеколюбивиятъ Богъ е дарявалъ на нашето царство велики и безбройни блага, но всичките тяхъ превъзхожда съединението на властьта на българите съ властьта на ромеите подъ единъ яремъ. Поради туй ние утвърдихме благочестивейшия монахъ Иоана да бъде архиепископъ на България и ръководителъ на делата на архиепископията. И тъй като той помоли да опръделимъ писменно клириците и париците, които трябва да служатъ на църквата на неговата епархия, и (на подведомствените) му епископи, ние му дадохме настоящия сигилии на нашето царство.
Съ него ние заповядваме, самиятъ архиепископъ да има въ градовете на своята епархия, т. е. въ Охридъ, Преспа, Мокра и Кичево, 40 клирици и 30 парици.
2. Новаковичъ, Глас српске Кралевске Академjе, 1908 г., кн. 76, стр. 1.
А епископътъ въ Костуръ (заповядваме да има) въ градовете на епархията си, т. е. въ Костуръ, Куреща, Колоня, Деволъ, Воюса, и Мора 40 клирици и 30 парици. Макаръ той по-рано да е ималъ и повече, но ние не искаме, числото на неговите клирици и парици да надминава числото на клириците и париците на архиепископа.
А епископътъ въ Главеница заповядваме да има въ самата Главеница и Канина и Неанискъ 40 клирици и 30 парици.
А епископътъ въ Мъгленъ (заповядваме да има) въ самия Мъгленъ и Просекъ и Морихово, и Сетина, и Острово, и Заодрие 15 клирици и 15 парици.
И епископътъ въ Битоля (заповядваме да има) въ Пелагония, и Прилепъ, и Дебретъ, и Велесъ 15 клирици и 15 парици.
И епископътъ въ Струмица (заповядваме да има) въ самата Струмица, и Радовишъ, и Конечъ (Конче ) 12 клирици и 12 парици.
И епископътъ въ Морозвиздъ (заповядваме да има) въ самия Морозвиздъ, и Козякъ, и Славище, и Злетово, и Луковица, и Пиянецъ, и Малешово 15 клирици и 15 парици.
И епископътъ въ Велбуждъ (заповядваме да има) въ самия Велбуждъ и Сонтескъ ( ), и Германия, и Теримеръ, и Стобъ, и въ Долни Сонтескъ и Разлога 15 клирици и 15 парици.
И епископътъ въ Триадица (Средецъ) заповядваме да има въ самата Триадица и Перникъ, и Суково ( ), и Звено 40 клирици и 40 парици.
И епископътъ въ Нишъ (заповядваме да има) въ самия Нишъ и Мокръ, и Комплъ, и Топлица, и Свелигово 40 клирици и 40 парици.
И епископътъ въ Браница (заповядваме да има) въ Браница, Моравискъ, и Свендеромо, и Гронцъ, Дивисискъ, и Истаагланганъ, и Бродарискъ 15 клирици и 15 парици.
И епископътъ въ Белградъ (заповядваме да има) въ самия Белградъ, и Градецъ, и Омцъ ( ), и Главентинъ, и Бяла Църква 40 клирици и 40 парици,
И епископътъ въ Сремъ ( ) (заповядваме да има) въ цялата си епархия 15 клирнци и 15 парици.
И епископътъ въ Скопие (заповядваме да има) въ самия Скопие, и Виница ( ), и Преморъ, и Луково ( ), и Принипъ 40 клирици и 40 парици.
И епископътъ въ Призренъ (заповядваме да има) въ самия Призре и Хосно (наместо Хвосно), и Лескомецъ (наместо Лесковецъ), и Врета 15 клирици и 15 парици.
И епископътъ въ Липения въ цялата си епархия (заповядваме да има) 30 клирици и 30 парици.
И епископътъ въ Сервия (заповядваме да има) въ цялата си епархия 30 клирици и 30 парици.
(Заповядваме), всички тези клирици да се освобождавать отъ строение на домове и други повиности въ полза на държавата, както се освобождавали и при Самуила. За знание на тези, които ще царуватъ следъ насъ, ние дадохме на архиепископа настоящия сигилий, като го подчертаваме съ оловення печатъ на нашето царство.
Вториятъ хрисовулъ
Тъй като следъ изложението на този сигилий относно това, каква епархия да има всяка българска епископия, светейшиятъ архиепископъ на България помоли нашето царство да състави и другъ сигилий за останалите негови епископии, които не бяха изброени въ първия сигилий поради това, че съседните митрополити ги бяха заграбили и присвоили, и (тъй като) моето царство не желае да допусне никого отъ тяхъ или отъ техните хора нито на една крачка навътре въ българския диоцезъ, то постановихме, сегашниятъ светейши архиепископъ да има и да държи всичките български епископии, които при царь Петра и Самуила съ владеели тогавашните архиепископи, и всичките останали градове, защото не безъ кръвь и трудове и мъки, но чрезъ (нашето) скъпо търпение и съ Своята помощь Богъ ни подари тази страна, и Неговата благость ясно ни помагаше, като съединихме разделеното подъ една власть, безъ да нарушаваме границите и наредбите, които съ били добре установени отъ царувалите преди насъ. Макаръ ние и да станахме владетель на тази страна, но нейните права запазихме ненакърнени, като ги подтвърдихме съ наши хрисовули и сигилий, и установяваме, сегашниятъ архиепископъ на България да има такъвъ диоцезъ, какъвто е ималъ при царь Петра и да владее и управлява всичките епископии на България, не само онези, които бе изложени въ първия сигилий, но и тези, които, като скрити, не бяха присъединени къмъ първите епископии, и съ настоящия сигилий се явиха и са изложени поименно.
И на тяхъ, както и на другите подаряваме клирици и парици, именно заповядваме епископътъ въ Дръстръ да има въ градоветѣ на епархията и другите градове около нея 40 клирици и 40 парици. Тъй като въ царуването на Петра въ България тази епископия блещяла съ достойнството на архиепископия, а следъ това архиепископите са. преминавали отъ едно място въ друго, единъ въ Триадица, другъ въ Воденъ и Мъгленъ, сетне ние намерихме сегашния архиепископъ въ Охридъ, (то) и самиятъ Охридъ да има архиепископъ, а въ Дръстръ да се ръкополага епископъ.
А епископътъ въ Видинъ заповадваме да има въ градовете на епархията си 40 клирици и 40 парици. Предъ видъ на това, че тази епископия ми бе най-полезна и откри правъ пътъ въ страната, въ всеки случай тя трябва да получи най-големи награди и да бъде поставена надъ по-добрите. Но за да не превъзхожда числото на клириците и париците на архиепископа, ние ѝ дадохме равна частъ съ оная архиепископа, като прибавихме десьть души къмъ частьта на архиепископа, състояща се отъ 70 клирици и парици.
А епископътъ въ Раса заповядваме да има въ епархията си 15 клирици и 15 парици.
А епископътъ въ Орея заповядваме да има въ своята епархия 12 клирици и 12 парици.
И епископътъ въ Черникъ заповядваме да има въ цялата си епархии 15 клирици и 15 парици.
А епископътъ въ Химара заповядваме да има въ цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.
И заповядваме на дирахийския митрополитъ да остане само съ своя престолъ и да бъде доволенъ отъ принадлежащите му имоти и доходи ( ) и да не престъпва въ епископиите на България, защото тяхъ ние утвърдихме за архиепископа на България, както и отъ старо време властьта (надъ тяхъ) е принадлежала нему, и неговото право било узаконено отъ старите (царе). (Това ние правимъ поради туй, че) ние не заличихме нищо отъ туй, що по-рано било установено за архиепископията на България, но ако и нещо неясно има, ние разясняваме ( ) и установяваме ( ) съ настоящия ни сигилий, да се пази ненарушено и неизменно всичко, що принадлежи на тази архиепископия отъ стари времена; и нито самъ той (архиепископътъ б. н.), нито останалите епископи въ България да не спорятъ, но да се задоволявать съ своите собствени граници, удостоверени отъ стари времена, и тяхната власть да остане постоянна и неизменна.
А епископътъ въ Адрианополъ заповядваме да има въ цялята си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископътъ (името е пропуснато въ гръцкия текстъ) заповядваме да има въ цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископътъ въ Ботротъ заповядваме да има въ цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.
Епископътъ въ Янина заповядваме да има въ цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И самиять епископъ въ Козилъ заповядваме да има въ цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И ецископътъ въ Петра заповядваме да има въ цялата си епархия 40 клирици и 40 парици.
Постановяваме, щото светейшиятъ архиепископъ на България да има не само изложените по име епископии, но ако има епископи, които се намиратъ въ българските предели изпуснати по забравяне, заповядваме светейшиятъ архиепископъ да владее и управлява и тези и всичките други градове, които не са указани въ сигилиите на моето царство и да събира канонически данъкъ ( ) отъ всички тяхъ, и отъ власите по цяла България, и отъ вардарските турци, до колкото ги има въ българските предели. (Заповядваме) и на всичките стратези въ България и на останалите чиновници и архонти да го почитать и уважаватъ високо ( ) и да слушать неговата дума и мнение и да не се бъркатъ въ делата нито на български монастиръ, нито на църква, нито въ каква да е друга църковна работа и да не бъркатъ нито нему, нито на подчинените му боголюбиви епископи и да не му правятъ пречки, за да не претърпи такъвия голямо и безпощадно ( ) наказание отъ моето царство.
Предъ видъ на това и за знание на идващите следъ насъ царе, ние съставихме този сигилий и го дадохме на светейшия архиепископъ, като го подтвърдихме съ оловения печатъ на моето царство въ м. май 6528 (1020)”.
Третиятъ хрисовулъ
Настоящиятъ сигилий е даденъ отъ нашето царство на светейшата архиепископия на България, за да владее тя безъ пречки епископиите на Сервия, Стагъ и Верия. Предъ видъ на туй, че и те се намиратъ въ българските предели, съ настоящия нашъ сигилий ние ги причислихме къмъ останалите епископии и утвърдихме правото на архиепископията на България надъ тяхъ и решихме да надаримъ и тяхъ съ клирици и парици.
На стажкия епископъ 12 парици и 12 клирици, на верийския 30 клирици и 30 парици, а на сервийския епископъ те бяха дадени въ първия сигилий и да не (му) се възбранява. „
Тези императорски актове най-напредъ обръщатъ вниманието ни съ благосклонното отнасяне на завоевателя къмъ стремежа на българския архиепископъ да сгрупира целия български народъ около града на Св. Климентъ. Архиепископъ Иоанъ упорито е настоявалъ за възстановяването на старите граници на Българската църква, и императоръ Василий внимателно се вслушвалъ въ неговия гласъ и издавалъ указъ следъ указъ, за да удовлетвори неговите искания. Съ първия хрисовулъ императоръ Василий е далъ на охридския архиепископъ само 17 епархии (16 епископски и 1 архиепископска), които тя е имала въ последните години на Западното българско царство. Но архиепископътъ, недоволенъ отъ тези граници, е поискалъ отъ императора да възстанови диоцеза на Българската патриаршия при царь Петра (927-969). Императорътъ е удовлетворилъ и тази молба съ втория хрисовулъ, съ който били повърнати на българския архиепископъ Дръстръ и Видинъ, подведомствени на цариградския патриархъ, както и Раса и епископиите, подведомствени на дирахийския, солунския, и навпактския митрополити. Скоро следъ туй къмъ диоцеза на охридския архиепископъ били присъединени съ новъ хрисовулъ [1] още три епархии на южна Македония, отъ които Сервия била дадена на българския архипископъ отново, тъй като, наверно, солунскиятъ митрополитъ се опиталъ да я отнеме.
1. Третия хрисовулъ няма дата, Новаковичъ мисли, че той билъ издаденъ въ 1020 год, но данни за това няма. Навярно, както предполага Юрданъ Ивановъ. той билъ връченъ следъ 1020 год. Споменуването на Сервийската епископия въ третия хрисовулъ дава основание да се мисли, че следъ издаването на втория хрисовулъ (1020 г.) е минало известно време, въ течение на което солунскиятъ митрополитъ успялъ да отнеме тази епископия.
Съ хрисовулите си императоръ Василий отъ една страна е санкциониралъ правата и привилегиите, които българските царе са били подарили на Църквата си, и отъ друга страна той е далъ на архиепископа и епископите някои нови привилегии. При раздаването на привилегиите на епископите императорътъ се ръководилъ отъ услугите, които му оказали епископските градове при покорението на България. На видинския епископъ той е далъ повече права, отколкото на самия архиепископъ, защото Видинъ му открилъ пътя за вътрешностьта на България.
Фалшивите Юстинианови новели, въ които Охридската архиепископия се отождествявала съ Първоюстиниянската, са имали сила само възъ основа на юридическата стойность на хрисовулите на Василия Българоубиецъ. Поради това охридските архиепископи се стремили да съчетаятъ Юстинияновите новели съ тяхъ, което и било постигнато съ хрисовула на Михаила Палеолога.
................
По материалното си положение епархиите на Охридската архиепископия могатъ да бъдатъ класифицирани на първостепенни, второстепенни и третостепенни. Къмъ първостепенните се отнасяли: 1) Охридската, 2) Костурската, 3) Главенишката, 4) Петърската, 5) Скопската, 6) Нишката, 7) Белградската, 8. Видинската, 9) Дръстърската 10) Средечката; второстепенни са били: 1) Липенийската, 2) Верийската и 3) Сервийската; третостепенни — 1) Мъгленската, 2) Пелагонийската, 3) Морозвиздската, 4) Велбуждската, 5) Браничевската, 6) Сремската, 7) Призренската, 8. Рашката, 9) Чернишката, 10) Дринополската, 11) неизвестна (вероятно, Велска), 12) Янинската, 13) Козилската, 14) Струмишката, 15) Орейската, 16) Химарската, 17) Ботротската, 18) Стажката. На първостепенните са били дадени по 40 клирици и по 40 или 30 парици; на второстепенните — по 30 клирици и 30 парици; на третостепенните — 15 или 12 клирици и по 15 или 12 парици.
Превод проф. Снегаров
---------------------------