Ето, че темата ( и други в които се зачеква въпроса за "покръстването") се обогати с още доказателства против фанариотската измама наречена „Българско покръстване”.
Паметника е „Historia B. Platinae de vitis pontificum romanorum” писана от Onvphrii Panvini (Онуфрий Панини) и издадена от Еpiscopo Padibornensi (Епископ Падиборненски) през 1600 г. В увода е указано, че паметника е писан между папствата на Пий V – (S.Pío V, 1566-1572) и Климент VІІІ (Clemente VIII, 1592-1605). Въпреки неговата актуалност, нека все пак видим каква е гледната точка на Папските летописци, за разлика от фанариотските.
Този паметник е животоописание на римските папи по средновековен образец. На стр.139 е Папа Николай І, чийто име е свързано с прочутите „Отговори на папа Николай до българите”. Ето какво пише Онуфрий Панини за Папа Николай І, наречен Велики (Мagno):
„. . . Omnes aute ea dem dicirius,eadem lapimus, eadem iudicamus. Ium vero ioannes videntibus oinnibus, eadem fe conferuaturum iureiurando & scripto confirmauit. Atque ita soluta synhodo, loannes Ravennam ad suos redijt. libera tus autem hac molestia pontifex ecclesiam Dei genitricis (qua prius antiqua, nunc vulgo noua appellatur) restituit, egregijs que pixturis exornauit, Regem Bulgarorum cum omni provincia ad side Christi litteris & fanis admonitionibus convertit, eis dem que Bulgaris episcopos & presbyteros dedit, qui neophytos in side confirmarent, pulso Photino, cuius fraude in errorem Bulgari di lapsi fuerant . . .”
…Българските крале във всяка провинция, където се проповядва Христовата вяра увещават, налагат да се съобразяват българските епископи и презвитери, както и нововерците да потвърждават посланието на Фотий, което заблуждава българите. .
Това е времето преди VІІІ Вс.Събор (869 – 870г.), нарочен на „Кръстителен” за българите и на „Борис І Кръстителя”. Т.е. времето когато Фотий е все още Патриарх в Константинопол и разпространява своите прочути „Окръжни” до Източните Патриарси с явната цел и изтъкване, че Конст. Патриарх е ключовата фигура в християнския свят.
Какво имаме, като основно в текста:
1. Имаме български крале. Няма да търсим какви са точно титлите йм, но че не са „ханове” или „канове” е очевидно.
2. Тези български „regem” се разпореждат в провинции, а „провинции” по това време има само на едно място в Европа – в Римската империя. Т.е. „българските крале” СА на римска територия.
3. Имаме съобщение, че тези крале налагат друго верую (Фотиевото) на „български епископи и презвитери”. Това означава многобройни християнски общини, наречени „български”.
На 141 стр. изненадите продължават:
Ето и текста от „Vita Hadrianus II” :
. . . .Habita еtiam in eadem Synhodo longa contentio est , Bul-
gari ( quorum legati tum aderant ) fedine romane an Conftantinopolitane subiecqti essent. Tandem vero Basilio contradicente,
Romane sedi adiu dicantur. Quare Hadrianus a Bulgaris rogatus,
ut virum vita & doctrina in prouinciam mitteret, cuius
auctoritate & exemplo in fide Christi retinerentur: tres fanctissimos viros eo cum summa potestate misit, qui ecclesias illas ex sententia ad meliorem cultum redigerent. Hi aute sucre Sylvester subdiaconus Leopardus Anconitanus, Dominicus Tarvisinus, qui re omnem ex sentetia pontificis breui composuere. Quan quam Bulgari non ita multo post donis & pollicitationibus a Constantinopolitanis corrupti, pulsis Latinis facerdotibus, Graecos receperint: quae quidem fedi?io multorum malorum incendia inter Graecos & Latinos suscitauir. . . . .
Папа Адриан казва, че българските въпроси (предложения – rogatus) са православни и защищават Светата Троица (tres fanctissimos viros eo cum summa potestate misit). И по нататък съобщава, че Леопардис от Анкона и Силвестър са замесени в гръко-римско-българските препирни, и когато латинските свещеници са „ударени” (pulsis) от българите, и гръцките (разбирай императорските от Константинопол) свещетници отново се домогват до българските провинции. Ето такива безразсъдни са постъпките между гърци и латинци, обобщава летописеца.
Какво е най-интересното тук:
1. Несъмнено това, че Светата Троица (tres fanctissimos viros eo cum summa potestate misit) която техните (българските) църкви (qui ecclesias illas) изповядваха (redigerent ) като предишно истинско верую (meliorem cultum). Предполагам, че цялото изречение може да има и друг смисъл, тъй като глагола redigerent ми е смислово неясен, НО упоменаването на Светата Троица, като ОБЕКТ на диспут мужду латински емисари и български легати е налице и ясно заявено. Т.е. на VІІІ Вс. Събор имаме теологичен спор, от една страна българските епископи и презвитери в лицето на българските легати и от другите две страни, Константинопол и Рим.
Българско покръстване е отбелязано единсвено с думата neophytos, но затова пък тази дума се използва и до днес, като нарицателно име (Неофит Рилски в близкото минало) за означаване на новопосветени и „нови българи” във вярата. Това е ново доказателство, че „българското покръстване” е измислено единствено за да може „хан Борис” да пристигне на запенен звезден кон с парче вкиснато месо под седлото.
