Българска армия в изгнание

[Frujin]

Българска армия
в изгнание (1422 -1454 г.)

През последните няколко години историците доказаха, че България е паднала под османска власт не през 1396 г, както се считаше доскоро, а през 1422 г. Оказва се, че българска държавност и армия е имало и след тази дата.
През 1422 г. турците превземат Видинското царство. Владетелят му цар Константин II скоро умира. Братовчед му цар Владислав Фружин, син на цар Иван Шишман, и много българи успяват да избягат в Унгария. Там Фружин е приет радушно от крал Сигизмунд, с когото има връзки от по-рано. Той признава Сигизмунд за свой господар и му се заклева във вярност. Срещу това му е призната титлата "господар на Загора"* и получава голяма субсидия, за да сформира българска бойна част в състава на унгарската армия. Знае се, че първоначално тази част наброява около 3000 души, но впоследствие се разраства. Още в първите боеве с турците българите показват такава храброст, че през 1425 и 1426 г. Сигизмунд предава на цар Владислав Фружин огромни имения в Банат. Благодарение на приходите от тях царят може да издържа споменатата българска армия. Освен това се превръща в едър унгарски феодал с имунитет (има право да събира данъци, да съди хора и т. н.). Във владенията му е създадена църковно-юридическа област (кустодия) България подчинена директно на папата. С някои уговорки това формирование може да се нарече автономна българска държава. Тази държа¬ва има и своя армия.
Отличителните и знаци са взети директно от старата българска армия. Знамето вероятно е било пурпурно червено или златно (цветовете на царската власт) с уголемен герб в центъра. Гербът изобразява три лъва, символизиращи трите български области: Горната земя (Мизия), Долната земя (Тракия и Македония) и Отвъддунавска България.
На бойните знамена са изобразявани Исус Христос, Богородица, св. Георги (покровител на войската), св. Димитър (покровител на офице¬рите и царския род) и св. Иван Рилски (покровител на българите). Организационно армията се състои от бедриниум, лека кавалерия и селско опълчение. Бедриниумът е бойна част, с която разполага всеки унгарски феодал. Командирът му е по-скоро съюзник на краля, отколкото генерал от армията му. В бедриниума има рицарска кавалерия, конни стрелци, пехота, артилерия (при по-големите) и обоз. Българите почти изцяло копират организацията му, като вместо рицарска кон¬ница използват лека кавалерия, далеч по-познат род войска. Леката (наричана още сръбска)** кавалерия е нов род войска в унгарската армия. Задачата й е да противостои на турските акънджии (паравоенни части, които чрез грабежи и кланета тероризират вражеското население). Отрядите на леката кавалерия разполагат с голяма свобода на действие, което ги превръща в най-маневрения род войска в унгарската армия. Съставът и е почти изцяло чуждестранен. В нея участват власи, сърби, хървати и бълга¬ри. Отрядите, комплектувани от българи, са под командването на цар Владислав Фружин.
Селското опълчение се състои от всички мъже, годни да носят оръжие във владенията на дадения феодал. То се свиква само при го¬ляма и непосредствена опасност. Оръжието си получава от феодала и след преминаване на опасността го връща, а опълчението се разпуска. Селското опълчение в банатска България е съставено не само от българи, но и от местни жители- власи, сърби и унгарци.
Известни са имената на неколцина от военачалниците на тази българска армия. Освен за цар Владислав Фружин знаем имената и на четиримата му сина Шишман, Стоян, Стойко и Станислав, както и на шестима висши коман¬дири Михаил, Владислав, Влайко, Марко, Бранислав и Радохне.
Ето накратко бойния път на тази българска армия :
От 1423 до 1426 г. воюва с турците във Влашко, като най-големите успехи се постигат през 1425 г., когато българите превземат Видин, Лом и Оряхово. Те разгромяват няколко турски армии и избиват 60 000 турци.
От 1427 до 1434 г. (с прекъсване през 1429/30) българите воюват с турците в Сърбия. Най-големият успех е през 1433 г, когато българите достигат до София и са готови да я превземат, но крал Сигизмунд отказва да издаде заповед.
През 1435 г. цар Владислав Фружин сключва съюз с водача на албанските бунтовници Георги Арианати, но тежкото поражение на албанците не позволява той да бъде оползотворен.
След смъртта на крал Сигизмунд през 1437 г. "силният човек" в Унгария става Янош Хунияди. Опитите му да централизира Унгария срещат съпротивата на т. нар. "Лига на бароните", чийто съюзник е и цар Владислав Фружин. Между двете страни се водят почти непрекъснати бойни действия. За съжаление участието на българската армия в тях е неизследвано.
През 1444 г. българската армия участва в кръстоносния поход на крал Владислав Варненчик. По време на движението си в Мизия местните българи посрещат кръстоносците като освободители. Те признават цар Владислав Фружин за свой господар и му се заклеват във вярност.
За поражението при Варна Янош Хунияди обвинява всички освен себе си. Цар Владислав Фружин е обвинен, че не вдига на бой достатъчен брой българи.
През 1454 г. цар Владислав Фружин загубва борбата с Янош Хунияди и владенията му са конфискувани. Той заедно с тримата си по-малки синове избягва в Османската империя, където постъпва на служба и му е поверена охраната на западно-старопланинските проходи. Наследници на тези българи са по-сетнешните католици в Чипровци.
През 1457 г. Стефан Шишман (син на Шишман) успява да убеди крал Матиаш Корвин да върне земите на дядо му. Освен това е удостоен с титлите "застъпник на българите и власите от Банат пред краля" и "княз на българите". По всичко личи, че той не възстановява българската армия. Все пак родът Шишман държи властта в региона до 1594 г, когато неговите представители са избити или прогонени от османците заради участието на българите в известното Голямо сръбско въстание.
Списъкът не е окончателен и подлежи на уточняване :

Цар Владислав фружин Шишман 1422 - 1454 г.
Яков Понграц 1454 -1457 г.
Княз Стефан Шишман 1457 - 1497 г.
Княз Радослав Шишман 1497 - 1539 г.
Княз Владислав Шишман 1539 - 1594 г.



* В чужбина наричат България Загора, буквално "страна зад планината".

** Наричана така, тъй като идеята за нея е взета от Сърбия

[emilia_n]

Това е съвсем естествено. Не може всички български войски да са избити до крак. Това важи и за българското болярство. Все е имало такива, които са били по-прозорливи и навреме са напуснали пределите на средновековна България.

[ALD]

Организационно армията се състои от бедриниум, лека кавалерия и селско опълчение.

Сигизмунд, макар и доста прозорлим човек е ибл и доста консерватевен. При неговото управление се разцита на феодалните дружини. Тъй като освен унг. крал, той бил и император на СРИ, това му позволявало да сформира огромни за времето си армии от феодални дружини.

Опълчението придобива значевие при Корвин. Алчно заграбвайки имоти, той обаче създава частна армия облягаща се на опълчението. Това му позволява да постигне някои успехи.

Алчността и властолюбието на Корвин го тласкат да се представя за извънбрачен син на Иван Шишман, деспот Стефан Лазаревич и дори на имп. Сигизмунд. След неуспешните военни действия, които не му позволяват да сложи на главата си сръбската и/или българската корона, той се утешава заграбвайки владенията в Унгария на Бранковичите и Шишмановци. Логично разбира се представителите на бълг. и сръб. династии не подкрепят унг. действия срщу Турция - особенно през 1444г. когато българите не оказват очакваната подкрепа, а Бранкович директо забранява на кръстоносците да преминат през земите му (вкл. и на албанците), а след разгрома на унгарците на Косоно поле дори сърбите за кратко задържат Хуняди.

Той заедно с тримата си по-малки синове избягва в Османската империя, където постъпва на служба и му е поверена охраната на западно-старопланинските проходи. Наследници на тези българи са по-сетнешните католици в Чипровци.

Всъщност се завръщат доста хора и стават т.нар. спахии-християни. Този Фружин за който се говори е бил в района на Пирот. Чипровчани са покатоличени по време на унгарската окупация 1366-1369г. и е малко вероятно да имат. След Чипровското въстание част от емигрантите си измислили благородническо потекло, за да получат в Австро-унгария благороднически титли. Поне не се споменава да са представили накакви документи удостоверяващи, че са потомци на някогашни боляри. Но 17в. си е разцвета на блогородниците-самозванци на Балканите.
За някаква власт на Шишмановци през 16в. няма нищо. Има само едно късно сведение, че търновската патриаршия е анексирана от цариградската. То не е съвсем за подминаване, защото е в историята на ерус. патр. Доситей - макар отдалечена от България, заради диктосите патриаршията навярно е разполагала с такава информация (диктосите - по време на богуслужение свещеника споменава митрополита, митрополита патриарха, а патриарсите се споменават едни други).

Яков Понграц 1454 -1457 г.

Той пък откъде се взе - става дума като Шишмановец?

[Twis7]

Най-черните дни в българска история.Българския войн не умира през тези години,доказва го през балканската война и си го връща тъпкано,претъпкано.Вижте някои клипчета в youtube,как турците отричат загубата на тази война.Какво по-голямо признание,срам ги е,срам ги е че Одрин падна.

[bylgar4e]

Напълно подкрепям последното мнение!!! Ние доказахме нашата сила!

[B. Georgiev - bozman]

--- Здравейте, Емилиан, АЛД и Фружин.
Вие направо избихте рибата с тези постове от 1970 г. преди даже нета, да е пристигнал в Европа, преди даже да е на въоръжение в САЩ. Откъде пуснахте тези постове, приятели, в този сайт преди той да съществува ? От българската Атлантида ли ?
Поздрави.

[Sur]

  http://www.focus-army.net/?action=news&id=16068