Който е прочел статията ми „БОЖИЕТО ИМЕ” в този форум, познава предхристиянският български Бог и лесно ще разбере следващите редове.
В първобългарските надписи задължително до името на кана стои титлата „ОТ БОГА ВЛАДЕТЕЛ”. Първобългарските надписи, включително и титлата на владетеля, са написани на гръцки език, като език официален и разбираем за голяма част от населението на Балканския полуостров.
Титлата „ОТ БОГА ВЛАДЕТЕЛ” се среща в два основни варианта на гръцки език в надписите: „О ЕК ЕОΝ ΑΡΧΟΝ или „Ζ ЕК ЕОΝ ΑΡΧΟΝТІΣА. Но в тези от тях, изсечени по времето на Омуртаг и Маламир /814-836г./, вместо титлата на гръцки език, е изписана автентичната българска владетелска титла „КАΝΝАСYВНГН” или „КАΝАСYВIГI”. При българите, като във всички древни общества, върховната власт е дадена от бога и това е декларирано в титлата на владетеля. За да анализираме как точно става това и от кой бог е дадена на владетеля върховната власт, е необходимо да разгледаме подробно споменатите по-горе надписи. В условията на нерешен спор в българската историческа наука, кой е върховният предхристиянски български бог, този анализ е задължителен.
Да започнем от два характерни надписа, първият на колона от с.Калугерица – Шуменско и втория на колоно от Провадия.
Внимателният оглед на текста от първия надпис позволява да се направи заключението, че титлата е разделена на две части от свешения знак „Y”, символът на българския предхристиянски Бог Чèрве, поставен в кръг. Първа част – „КАΝАС” и втора част – „ВIГI”. Шрифтът и дълбочината, с които е изсечен между тях свещения знак, го отличава от останалите букви. Нелогично и изкуствено е този знак да се приеме за главна гръцка буква Y - „у”. На следващият ред, гръцката буква „у”, четвъртата от името „ОМОУРТАГ” и третата от „ТОУР”, се различава съществено от него.
Първата част на титлата – „КАΝАС”, също е съставена от две думи, първичната, основна титла „САΝ” + предлог „АС”, в смисъл на „КАН ОТ/ИЗ/”, аналогично на гръцкото изписване „Ζ ЕК ЕОΝ ΑΡΧΟΝТІΣА, където АС,Ζ = старобългарското „из”; арменското „z”, славянското „з”, латинското „ех” – „из”.2
Коренът на втората част - „ВIГI” има възможен произход от индоевропейското „B/H/AGA” – Бог. Периодът на властването на Омуртаг и Маламир е характерен със засилени преследвания на християните в България и с противопоставяне на византийското влияние и политика. Именно тогава и затова в надписите титлата на владетеля е изменена от традиционното до тогава ”О/Ζ/ ΕК ЕОΝ ΑΡΧΟΝ” на „КАΝАСYВIГI”. Стремежът на Омуртаг и Маламир е да заместят с български израз гръцката титла архонт, която е с по-нисък ранг от тяхната владетелска канска титла и да декларират, че българският, а не византийският Бог им е дал властта.
Цялата титла означава: „КАН ОТ /ЧЕРВЕ/ БОГА”.
Българската титла „КАΝАСYВIГI” съответства в обърнат словоред на византийския оригинал по състав на думите, но не и по вложеният в тях политически и религиозен смисъл.
Внимателният оглед на текста от вторият надпис позволява да се направи заключението, че в него свещенният знак Y е изписан като гръцката буква „У”. Писарите и каменоделците, вероятно гърци, в общия случай не могат да направят разлика между тях. За гърците, славяните и за останалото небългарско население на Балканите, което ползва гръцки език като официален, свещеният знак е непонятен, толкова непонятен, колкото и „КАΝ”, колкото и „ВІГІ”. Затова в Чаталарския Омуртагов надпис и в Шуменския надпис на Маламир, веднага след българската титла и името на кана, се добавя и гръцката форма на титлата.
Поради същата причина в повечето първобългарски надписи свещеният знак неволно или съзнателно се изписва с най-близката до графичната му визия главна гръцка буква - „Y”- „У”. Така изписана, българската титла губи сакралния си смисъл. За да се застраховат от подобни изписвания и от погрешен прочит и тълкуване, авторите на надписите вземат допълнителни мерки. На втория надпис свещеният знак е поставен допълнително между титлата и името на Омуртаг, и още веднъж, за да не остане и капка съмнение от кой Бог е дадена властта на кана, върху камъка преди да бъдат изсечени буквите, е оформен отново свещеният знак в кръг, обхващащ цялото писмено поле. При това малкият свещен знак между титлата и името на Омуртаг е разположен точно над големия.
Подмяната на свещенния български знак с главна гръцка буква „Y” – „У” е причината втората част от владетелската титла да бъде разчетена от изследователите като „ювиги” или „сюбиги”.
Такава българска титла не съществува и това буквосъчетание неправилно е намерило широко място в произведенията на българската белетристика и кинематография, посветени на първите български владетели, и за съжаление в учебниците по история.
Повече информация, ясни снимки на цитираните надписи и други факти, можете да намерите в монографията ми Божието име, която скоро ще излезе от печат.
