Здравейте, момчета!

Известно време не бях „на линия”, но ето ме – с вдъхновение и с предълъг пост. Такава съм си, да се оправдая – мисля дълго, търся дълго и пиша дълго.

Нали все пак съм от по-приказливата половина на човечеството…
Тъй.
Преди месец се заформи як спор между мен и една иначе доста ерудирана дама, със „сто” дипломи, специализации и пр. Едно от образованията й е богословско. Та се зачекнахме по въпроса: на какъв език са написани богослужебните „славянски” книги? Тя вика: на църковнославянски, аз – на старобългарски. И … отиде се не видя… Сега сме на фаза – дълги писма.

Понасъбрах по-важното, обобщих го и го поствам тук.
----------
На какъв език са написани българските богослужебни книги, както и тези, които се използват за нуждите на православните църкви в така наречените „славянски” страни? Дали това е „старобългарски” или „църковнославянски” език? Оказа се, че умни, интелигентни и знаещи люде са абсолютно убедени, че става дума за два различни езика. Нещо повече – във всички славистични факултети в Европа единственият термин, който се употребява за езика на старобългарските ни книги е „църковнославянски”, със синоним „староцърковно славянски”, съответно и азбуката е староцърковно славянска …
С изненада научих, че не са малко хората и в България – преподаватели и научни работници, за които „старобългарски език” няма. Има само църковнославянски. /Симчо, четох твоя пост за „църковнославянците”! Голям смях падна!/
…
Научни работници, слависти и прочее преподаватели по богословие са формулирали различни твърдения в защита на определението „църковнославянски” за езика в богослужебните „славянски” книги.
Твърдение 1Църковнославянският език е създаден, за да служи на църквата и за нуждите на славянското богослужение. Той е литургичен, църковен език.
Отговор:Да, вярно е, че по-голямата част от „славянските” книги през 10 век са преведени, сътворени и преписвани с една цел – да послужат на църквата, за налагане на православието.
Но:
Целите, заради които се пишат или преписват книгите, дават определение за книгите. И в този смисъл: да, това са църковни книги. И да, текстовете в тях са с църковно съдържание. Тези определения обаче не са и не могат да бъдат характеристики за езика на книгите.
Например: имам книга, написана с цел обучение, затова казвам, че е учебник. Но казвам ли, че тя е написана на „учебникарски” език? „Учебникарски” ще е определение за стила и за целите, с които е създадена книгата. А определение за езика й е, че е на български
Твърдение 2Терминът ЦЪРКОВНОславянски е въведен, за да се разграничи езикът на старобългарските богослужебни книги от книжовния език изобщо по това време.
Отговор:През 10 век в България на нововъведения официален език се пишат вай-вече богослужебни текстове. Но има и такива, които са свързани с управлението, прочее юридическа документация и т.н. Разлика в езика на едните и на другите няма. Те са написани на български. Това е езикът, въведен на събора през 893 г. като официален държавен и църковен език в България. Така че в края на 9 век вече има КНИЖОВНА НОРМА! Което означава езикови правила - по отношение на фонетика, синтаксис, морфология, пунктоация и пр. Вярно е, че при богослужебните писания е налице и още една рамка – канонът! И съгласно него всяка дума в книгите е точно определена, творчество не може да има. Църковният канон „консервира” езика като лексика и граматически особености. Но "консервиран" не означава "друг" език. Неговата същност не се променя той си Е български език.
Твърдение 3 Църковно-славянският език е компилация от особеностите на няколко славянски езика /Й. Табов/ и от Х век насам славянското богослужение винаги е било неразбираемо за миряните в различните страни /А. А. Плетнева/
Отговор:Тези твърдения не само са неверни, но и обезсмислят труда на най-светите ни книжовници в Средновековието! /А вероятно са изфантазирани именно с тази цел./Ако през Х век славянското богослужение е било неразбираемо, защо изобщо книгите е трябвало да се пишат на друг език и с други букви?! Та нали именно учените от БАН и прочее кирилометодиевисти твърдят, че уж по поръчка на добрата Византия Солунските братя изведнъж съчинили азбуката

, че после и още една, с една едничка цел - да достигне божието слово до орача, ковача и до най-обикновеното славянче.

Пък от друга страна – ето на – други твърдят точно обратното!?
Всичко звучи сякаш учените измислят какви ли не безумни хипотези само и само да не кажат, че езикът в т нар. „славянски” богослужебни книги е български!
На какъв език са пишели българските автори от Средновековието? И трябвало ли е те да учат чуждия, неразбираем за тях език - църковно-славянски?!...
Лошата новина за „църковнославянците” обаче бе разчитането на „Ватиканския палипсест” от проф. Трендафил Кръстанов. Трудът му доказва категорично, че най-старата старобългарска книга е написана НА ГОВОРИМ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК!
В статията за това се подчертава: „Сензационното твърдение на учения, се приема С НЕЖЕЛАНИЕ от чуждите изследователи”… /А чуждите ще рече Рус и Грък…/
Твърдение 4Църковнославянският е порусен старобългарски език. Затова трябва да се нарича „църковнославянски”, тъй като е различен от старобългарския език.
Отговор:Пълни глупости!
Ето думите на Юрий Венелин:
“...от де се взе у нас този чужд неруски език, който от времето на Нестор с такова мъчителство притесняваше русите. Словесност, която и до сега владее църквите не само в просторната Российска империя, но и в Галиция... и в Североизточна Унгария /маджарите не са славяни/...Дали това не е бил народен език и на някакъв народ... Кирил и Методий преведоха Свещеното Писание не на някакъв друг език, а на български, несъмнено на български; или, все едно, църковният език, който се употребява сега в Русия, Унгария, Сърбия, Далмация и истинска България, е езикът български, който в другите страни е мъртъв, но е жив и народен език и до сега в България /”Критически издирвания за историята българска”, превод Ботю Петков, Земун, 1853 г., част І, стр.71/.
.....
На всеки непредубеден специалист му е достатъчен само един поглед върху част от текст, изваден от старобългарска книга, за да определи фонетичните и прочее граматичните особености на езика, и съгласно лексиката му, да каже непоколебимо, че това е български език, примерно от 10 век. Същият този учен, ако погледне към откъс от по-късен период, примерно от 13 в., веднага ще отчете, че това е среднобългарски език. И едва ли някой ще започне да уточнява – ама това е порусен или не порусен български…
Припомням и дебело подчертавам:
През 10 век християнството е прието и в Киевска Рус. Нужни са богослужебни книги, написани НА РАЗБИРАЕМ ЕЗИК. През 10 век такъв език е САМО старобългарският книжовен език. Книгите се доставят „и с течение на времето, пишат официозите, се оформила руската редакция на старобългарския език.” Само че, оказва се, тази „редакция” е почти никаква. Забележете: само голямата носовка се заменя с оу, a другата промяна е смесване между знаците за [e] и [ja], които в източните „славянски” езици вече имат еднаква фонетична стойност.
В този книжовен вариант фонетичните особености на старобългарския се запазват! И за всеки текст, в който те са налице, непредубедените лингвисти ще кажат, че е написан на български език. Това е. Дали е порусен или непорусен, македонизиран или не, пошопчен или не - това е вече друга характеристика. Езикът си остава български.
Давам линк към „Съпоставителни откъси на старобългарски текст от Зографското евангелие и църковнославянски текст”. Разликата между двата текста е просто НИКАКВА. И в двата са на български език!
http://bme-pb.blogspot.com/2008/09/blog-post_18.htmlТочно тук се сетих колко се смяхме на репортаж от първата официална среща между българския и македонския президент. За да се спази протокола, речите на двамата се съпътстваха от съответен превод. В крайна сметка един и същ текст, с едно и също звучене го чувахме по два пъти…