И така, за да няма недоразумения в процеса на четене, каква е същността на „Славянската служебна теза – ССТ”:
Тя гласи:
Понятието „славяни” е служебно име на първите християни в Европа.
Преди да се възприеме като име на етнос на територията на Европа и Азия днешните „славяни” – скитите, хуните, сарматите, венедите, латвийцитете и всички останали етноси, под които днес разбираме славянската „раса” СА индикирани като християни.
Каква е по численост славянската общност днес (2007г.):
Белорусия - 9,735,382 Босна И Херцеговина - 2,048,500 (тук са само християните от Херцеговина) България - 7,621,337 Хърватска - 4,637,460 Чехия - 10,256,760 Македония - 2,054,800 Черна Гора - 598,258 Полша - 38,125,478 Русия около 100 000,000 Сърбия - 9,963,742 Словакия - 5,422,366 Словения - 2,012,917 Украйна - 45,996,470
Към 500г.от н.е. – около 30 000 000 европейци, тогава се появява за пръв път понятието „славяни”.
Към славянските територии несъмнено е и днешна Унгария, тъй като маджарите се настаняват там през ХІІ. Австрия също е била тотално славянска преди германската експанзия на изток през средните векове. Румъния до ХVІІІ в. използва българската писменост и българския език като официален. Гърция до Пелопонес е указана като присъединена към „скитската пустиня” и т.н. Тези обяснения ги правим, за обяснение на „сивият клин” който съществува на приложената карта. През Vв. Той очевидно не съществува и меридиана от днешния гр. Триес до най-южната точка на Балтийско море очертава линията между „славянството” и останалите популации.
Защо именно Източна Европа е обхваната от „славянската” самоиндикация ? Много просто. Защото точно от тук започват проповедите на Ап. Павел, Ап.Андрей Първозвани (т.е. първият ученик на Исус) и останалите по-малко известни учители и разпространители на първо-християнството. И тази верска експанзия на новата религия се движи ОТ ИЗТОК НА ЗАПАД И ОТ ЮГ НА СЕВЕР. Тази религия (като всяка друга) започва своето настъпление по методите на убеждението и много по-късно, стотици години по-късно, когато се комерсиализира, предприема и насилнически действия. Действия свързани с търговския-веществен момент в религията, когато тя става държавна религия, става данъчно обременена, източник на доходи за държавната хазна и т.н. До VІІ –VІІІ в. обаче религията печели своите привърженици най-вече по мирен път. Какви са най-разпространените квалификации по отношение на „славяните”:
І- Те са роби – склави, склавони.
Най-разпространеното мнение сред фанариотите. Несъмнено славяните са роби, но не са роби на човеците, а роби на своите разбирания за справедливост, подредба на света и т.н. Те са роби на Бога, а не на хората. Те вярват в Царството Небесно, в подредеността на Света по божие предопределение и каквото и да йм се случи, ТЕ го приемат като Божия благодат, Божия проверка или Божие наказание. Т.е. обществената йм връзка с тези, които не изповядват същата вяра е нулева. Именно такова е разбирането и на гърците за „славяните”, преди Юстиниян Велики, който ликвидира Атинската философска школа да сложи край на „елинизма” в историята.
ІІ. Те са сакалиби .
Име използвано от арабите за народите около Дунав и в частност за християните. Това не е арабска дума. Ние можем да изведем нейната етимология от латинските корени - „сак” – свещен ( Сакар, саки, саксонци, и т.н.) и „либи” – ( крайно „и” не е под ударение и подлежи на палатизации) – либе (изгора, т.е. свободна мома незадомена), Либерта(свобода), либерийци (свободните) и т.н. Като цяло сакалиби има българския израз – Всещеносвободни, Вяросвободни, Свободноверци и т.н.
ІІІ. Словени. – най-разпростареното име като тълкуване на „славяните”. Очевидния му корен е „слово”. От гледна точка на ССТ, това е точен и АБСОЛЮТЕН РЕПИТ НА НОСИТЕЛИ НА БОЖИЕТО СЛОВО. С други думи – християноносители, библионосители, словобогоносители, словници. И до днес сред българското общество е разпространено вярването, че думите „В началото бе словото” са началните думи на Библията. Ние дори сме убедени, че това са били началните думи, на ТАЗИ БИБЛИЯ, която е била разпространена по нашите земи. Началните думи на тези книги, които са били ПЪРВИТЕ НОСИТЕЛИ НА ХРИСТИЯНСТВОТО по днешните и вчерашни български земи, а най-изначалната от началните е СЛОВОТО. Ясни са манипулациите, изборната селекция – кои книги да са в Библията и кои не в средните векове, затова няма да се спираме на този въпрос.
Източници тълкувани според ССТ:
А. За старинността на славянския праезик:
А.1.„…Още в 1788г.William Jones, първият председател на основаното в Калкута дружество за изследване на Азия, бе казал, че по корена на глаголите и по граматическите си форми санскритския език стои тъй близо до гръцки и латински, че то не може да се дължи на някаква случайност. Обаче това родство, което се считаше за родство защото се виждаше от пръв поглед, трябваше да се докаже научно, което извърши Franz Bopps. В 1833г. Бопс предприе да напише едно съчинение върху корена на нашия език (немския – бел.моя) и за следните езици като сродни: санскритски, зендски, т.е. езика на свещените книги на Заратустра, гръцки, латински, литовски, готски и немски. Обаче още във втория том на своята сравнителна граматика, той взе и славянския език в рода на сродните. . . .Към тая фамилия езици принадлежат тракийския, фригийския, илирийския и венедския, които до сега се мислеха за изчезнали. Тези едно време съставляващи един народ народи били живели в Азия и от Азия се била преселила в Европа една част от тях. Това преселение сега се оспорва от много учени, защото се мисли, че преселването е станало от Европа към Азия.”
Herman Hirt : Die indogermdnen Bd.I,S.74-82
Д-р Г.Ценов : Произхода на българите…стр. 140
А.2. „ Много нови, а особено инородни писатели, незапознати добре със старата славянска история, са считали славяните за съвсем нов народ, който се е появил в Европа тепърва в V в. заедно с хуните, аварите и др. варвари. …Доказателство за това. . . .са другите народи от същата раса, келтите, германците, литовците, траките, гърците и латинците …. и ние смело твърдим, че ако славянското племе да е дошло някога от Азия, това ще да е станало в онези непроницаеми тъмни времена, когато другите народи на индогерманската раса (съвременен термин „индоевропейци” . бел.моя), разпростирайки се полека-лека от изток към запад, поселиха със своя род почти цяла Европа с изключение на най-отдалечените краища…”
Schafarik: Slovanske Narozirnosti, Slavische Altertumer, Bd. I Leipzig 1848. S. 38.
Д-р Г.Ценов „Произхода…” стр.141.
А.3. „ По мнозехъ же временехъ сели соуть Словене по Дунаiеви, къде iесть ныне угорска землiа и болгарьска. И от техъ Словенъ разидоша сiа по земли и прозваша сiа имены своими, къде седоше на которемъ месте; iако пришъдъше седоша на реце именемь Морава, и прозваша сiа Морава, а дроузи Чеси нарекоша сiа; а се ти же Словене; Хорвате Белии и Сербь и Хороутане Волахомъ бо нашъдъшемъ на Словены на Дунайскыiа . .. . седоша на Висле и прозваша ся Лiахове друзии Лоутичи, ини Мазовашане ини Помориане. Тако же и ти Словене пришъдъше и седоша по Днепроу и нарекоша сiа Полиане, а дроузии Древляне, за не седоша в лесехъ, а дроузииседоха междоу Прлипетию и Двиною и нарекоша сiа Дреговичи, ини седоша на Двине и нарекоша сiа Полачане, речъкы ради iаже течеть в Двиноу, именемъ Полота, отъ сеiа прозваша сiа Полочане. Словене же седоша около iезера Ильмерiа и прозваша сiа своимь именемь, и съделаша градъ и нарекоша Й Новъ Градъ, а друзии седоша по Десне и по Семи и по Соуле и нарекоша сiа Северъ и тако разиде сiа Словеньскы iазыкъ темъже и грамота прозва сiа словенская..”
Miklosich: Chronica Nestoris. III
А.4. „..Норци еже соутъ словене..”
( Провинция Noricum, граници, на запад Реция, на север Дунав, на изток Горна Панония, на югоизток Илирия. Днес тази бивша провинция е в границите на Бавария, Австрия и Италия. Перефразирана бел. От Г.Ценов)
А.5. „..Тоу бо сеть Илюрикъ еiгоже доходил апостоль Псвлъ, тоу бо беше Словене первеiе..."
Miklosich: Chronica Nestoris. ХХ.
Не можем да не се спрем на следния израз на д-р Г.Ценов, показателен за цялата историческа мисъл на ХІХ и ХХв.:
„.. . Апостол Павел е дохождал при македонците, тъй че македонците са славяни..”
Този синдром на „лична лингво-безнаказаност” да се тълкуват текстове по начин, АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПОКАЗЕН НА ИЗПИСА, е фатална болест и на днешната историография.
Нека разгледаме внимателно изказа (в съвременен прочит) на Нестор:
„Тук във този Илирик някога е идвал Апостол Павел, защото (понеже, тъй като) тук бяха първите славяни”.
Нестор не каза тук „дойдоха” или „пристигнаха” първите славяни, той казва „бяха”. И този глагол „бяха” индикира абсолютно точно, че „славяните” са се появили там по някакъв друг начин, различен от „пристигане” или „преселване”. Този начин е единствено във възможността ИЛИРИЙЦИТЕ ДА СЕ НАРЕКАТ СЛАВЯНИ. Защо? Защото са станали привърженици на християнското Слово и искат името йм да бъде свързано с тяхната вяра. По късно, както казва Нестор по-горе, те биват наричани по местата на заселването си, но тези места по никакъв начин не променят тяхното основно „статукво” славяни – синове и дъщери на Божието Слово.
„Илирия” е понятие в Римската империя преди да се появи понятието „славяни”. Нестор обаче заявява, че точно в Илирия са „били” първите славяни. Несъмнено илирийците са станали „славяни” и поради тази причина при тях идва Апостол Павел, идва при Славещите християнското слово да утвърди и разшири християнската вяра с присъствието си на Апостол.
След това Теофилакт Симоката идентизира гетите със славяните във Thephil Simoc III, 4.
Прокоп във “ de aed 4.II,p.304” говори, че Филипопол и Плотинопопол били заобиколени със „славяни” и . . . .
тръгва схващането по европейските кабинети, канцеларии и аули, че славяните са „население” дошло от Азия.
Няма да продължаваме с излагане на тезата, като ще оставим разрастването и окончателното й приемане или отхвърляне да бъде сторено от други заинтересовани от тази гледна точка за славянството. Ще нахвърлим само няколко заключителни мисли:
І. „Славяните” в древността са точно такова понятие за етнос, образувано точно по същият начин, както в по-ново време е формирано понятието „араби”. Разликата е само в същността на първоизточника – при славяните за основа служи Словото, докато при мюсулманите личното име Исмаил, при Съботяните името от седмицата Sabat и т.н.
ІІ. Неразбирането на Европейската история като резултат от икономически и религиозни тежнения върху нея, довели до формиране и на понятийни формирования, води до прелетно-миграционното разбиране на историята, което обяснява всички понятия с „етноси” и всички европейски народи, като „пристигнали” или „изчезнали”.
ІІІ. Причинността за появяването на понятийните имена които ни касаят „българи” и „славяни” е една и съща – те са продукт на развитието на езика и неговата терминология. Самото съществуване на двата термина в ареала на европейското мислене също е обусловено от характеристиките на областта която ги поражда:
А. При „българите” това са военните структури на римската армия и 500г. те съществуват само там, докъдето са ареалите на римската империя.
Б. „Славяните” и техните общности добиват разрастване след миланския едикт, защото едва 150г. след него след това имаме сведения за славянски „князе”. Но християнските общности на Балканите са от І и ІІв.
В. Християнството като първоначални структури несъмнено е на латинска и гръцка езикова основа. Там то се индикира като католици и протестанти, лютеранство и т.н. в ново време. Понятия излезли от лични имена или понятия – точно както и „славянството”. Че едните не са получили такова разпространение като другите, несъмнено е следствие на факта, че разпространението на „славянството” сред скити, хуни, даки и т.н е обусловено от сродните йм говори. Докато в днешно време, религиозното йм самоопределение е добило смисъл на етностно самоопределение, след появяването на сравнителното езикознание и научното вникване в същността на езика.
ІV. Точно около Дунав бяха упоменати хуни и гети „заобиколени от църковни палатки” от Йордан през VІв. като християни и точно там са упоменати и първите славяни. Нека не забравяме, че първата християнска църква в Източна Европа е основана от Ап.Андрей в Илирия в Скопие. Точно там, където Нестор указва, че „бяха първите славяни”.
V. Абсолютно ни е ясно, защо гърците наричат „славяните” варвари. Когато илирийските християните са СТАНАЛИ славяни, то гърците не съществуват като „понятие” в историята. Имаме ахайци, коринтци, македонци, българи, НО гърци няма. Това няма как да не бъде преиначено от гръцките измекяри действащи под чалмата на Султана през ХІІІ – ХVІІІ в. и пишещи както йм е угодно и изгарящи всичко което не йм изнася.
VІ. Въстанието на Тома Славянина през погледа на ССТ е именно религиозно въстание на първо-християните срещу иконоборците и т.н. и т.н.
П.П.
Тезата е много добра "тесла" срещу руските панслависти, понеже точно Нестор е този който дава основания на тезата. Да противоречат "братята славяни" на тезата, значи да опровергаят Нестор, най-значителният си древен автор.
