Само тук ли не сте разбрали, че българите не са идвали от никъде, а са автохонното население на тези земи? Накратко.
Траките са говорили български, бог-арски или бохарски, наричайки така езика си, имайки предвид, че е божественият език, понеже са вярвали, че е много древен и е езикът, на който говори сам Бог. На този език те са изговаряли различни формули, с които действително са променяли битието си. (не случайно част от траките, които се разселват в Египет, оставят подобна култура и текстове, които действително говорят за подобни практики). Това, че са били силно вярващи хора, може да се види от разкопките на множеството светилища по нашите земи. Думата богарски не произлиза от името на някой тракийски отец и по тази причина не означава име на племе. Траките не са обединени в държава и нямат подобно име на държава, но са се наричали винаги по имената на родоначалниците на племената си,които често са били различните синове на един владетел. Такава е била ранната история при вярващите хора, същото е било и в Израел. Между синовете не е имало борба, а братски взаимоотношения и тези племена са съществували без нуждата дълго време да се обединяват под общо име. Практиката им е била да се разширяват, да завладяват земи. Всеки син е тръгвал в някаква посока със своите хора и са ставали родоначалници на нови племена. Например израилевите племена са такива. Ти надясно, аз наляво, има място за всички. Същото нещо са направили и синовете на Кубрат, което доказва приемствеността в поведението, което е уникално. Липсата на вяра и благородство в другите култури е водила до борба за трона и централизация на властта. Но културата и вярата на траките е наистина различна. Те са били обединени без да имат държава, обединени от език и култура и вярата им в Туонх-ра ( в превод възкръсналото слово или набеденият Тангра). Друго негово име е Дион Иисус (означаващо приблизително същото, набеденият Дионисий). Всички тези имена разбира се не са на различни богове, но различни концепции за монотеистичния бог, в който вярват траките, включително Кубрат. Както дори днес наричаме Иисус с различни имена - Господ, Светлината на света, Божият син, Спасителят на света и т.н. Всичко това стана известно и след декодирането на тракийската писменост и издаването на тракийските хроники.
Траките всъщност не са имали и цар, а са управлявани от своя жрец, който е бил обучаван от дете и е носил титлата арих, някои историци го четат като рих, но това означава пазител и се символизира от изображението на кучето, което виждаме да пази и пирамидите в Египет. Това е все едно днес да кажем папа еди кой си. Тази титла се съдържа и в името на Асп -арих, Тел-арих и много други, които наричаме ханове.
Идва обаче момент, когато се налага да се обединят и идентифицират, понеже стават толкова многобройни племената, че някои от тях отстъпват и стават врагове, вербувани от имперски сили. Налага се тези, които са приятели и верни на Бога, в когото са вярвали, да обединят усилията си и да отбраняват територията си, за което в един исторически момент става необходимо да имат общо име, с което да бъдат познати, както и земята им. Не по-малка причина е да се разграничат от невярващите тракийски племена, които са им станали врагове. Тъй като обединяващото нещо е само и основно вярата им, отразена в езика им от където идва и голямата им сила, те се наричат Богари или хора, които служат на Бога и владеят речта на сътворението. Минава известно време, докато околните народи възприемат новото име и започнат да го използват именно защото то не е естественото име на даденото племе и защото по навик се използват племенните имена. Изследвайки писмените източници от това време се вижда, че местното население много преди Аспарух нарича себе си богари, но съседите все още говорят за тях като за мизи, готи и т.н. Да си богарин е било една концепция на траките, да служиш на Бога, а не име на някакво племе! Точно по тази причина и богарите все си търсим корените и търсим пра-българи под дърво и камък. Дали има прабългари прочетете в долния линк за ваденето на корен.
В последствие новото наименование дава основание на някои "велики" сили, в желанието си да свият териториите и самочувствието на богарите, да им втълпяват, че ги е нямало по тези земи, че са дошли от някъде, още повече, че преди Аспарух действително са били изтласкани местните на север от Дунав и временно са загубили териториите си. Все пак единствено практиката на траките да се разселват по света прави да изглежда, че се връщат от някъде или че идват от някъде, също да се откриват следи от тях и на север и на изток и къде ли не.
Последните изследвания на българския генотип доказват 49% тракийски гени и само 15% славянски.
И който не вярва на написаното от мен, потвърдено и в трудове на различни учени, да се запознае с тези независими изследвания, като начало, после пак ще говорим.
Успех в търсенето на произхода ни!
