Малко за Св. Пимен Софийски. Според житието, когато е 55-годишен напуска Атон, след като му се явява Св. Георги и му поръчва да се върне при народа си като духовен водач. В житието на св. Пимен, писано от ученика му Памфилий, което се пази днес в библиотеката на Зографския манастир в Света гора, за него е казано, че е "съградил над 300 църкви и 50 манастира в Софийско".
Ктиторски надпис на Суходолския манастир: "С изволението на Отца и с помагането на Сина и изпълнението на Св. Духа изписа се този храм "Рождество Богородично" започна се през месец юли и се завърши през месец август при настойника йеромонах Пимен в лето 7113 (1606 г.) Вукомир и Павел (ктитори)". За един месец го изписват храма, което навежда на мисълта за солидно финансиране и не малък екип от помошници и ученици.
От въпросните 15 запазени манастира данни за негова (и на сътрудниците му) собственоръчна стенописна и иконописна дейност има в поне 9 съхранени: “Св. Никола”- Царибродско ,Куриловски, Сеславски, Черепишки, Суходолски, Драгалевски (един от пластовете), Сливнишки, Подгумерски, Планинички и пр. Другите въздигнати по същото време и същия регион обители: Искрецки, Илиенски, Кремиковски (унищоженият втори притвор), Струпецки, Карлуковски, Разбоишки, Маломаловски, Елешнишки, Билински и пр. са с близка стенописна и иконописна дейностост оставена от сътрудниците или учениците му
Повечето от тези манастири съм ги обиколил. В някои от тях трудно се влиза, недействащи са, сградите са в руйни, в повечето са в процес на някаква реставрацея на църковните сгради и стенописи. Иконописната дейност е майсторски изпълнена, професионално, по канона. Правят впечатление две неща:
1. Повечето манастири са малки, “селски”, но изнесени в планината и сравнително естествено добре укрепени.
2. на доста от местата в близост има и останки от “калета”. Не голями, с площ до декар. Зидарията – на това което е остоноло – е от ломен камък, техника от късното средновековие. На доста места са поровили и иманяри.
И тука излизат въпроси свързани с българската аристокрация през този период – била тя военна ( спахии – християни ) или духовна.
С какви правомощия основава манастири и назначава игумени? Това не става без съответно упълномощаване и без благословията на местните метрополити – Софийски и Охридски. Нито без разрешението на османските власти - в столицата и по места.
С какви пари се построяват или въстановяват манастири и назначените игумени с какви пари издържат тези брадства? Това не става без съответно съдействие на местните спахии, които експлоатират софийските села.
За Софийския санджак и за спахии – християни, за софийската епархия и нейните шефове през този период не можах да намеря нищо конкретно.Толкова ли нищо не е останало или е било нелицеприятно на властимащите през последните години??
Мисля, че не само тази епархия, а другите на север от Стара планина по това време са под шевството на Българската Охридска епископия. Като видим кои управляват там в тези години - такава плеада размирни архиепископи, които вместо да седят и да си гледат рахата / като днешните / обикалят из цяла Европа. Това също е българска аристокрация.
1.Архиепископ Гавриил, охридски архиепископ около 1580-1587 година и повторно около 1593-1596 година. През 1582 година Гавриил участва в църковен събор в Константинопол. През 1585 година взима участие в друг събор, който отстранява константинополския патриарх Пахомий II. През 1586-1587 година пътува в Русия и Западна Европа, за да събира дарения за църквата. Изглежда Гавриил напуска архиепископския пост около 1587 година. През 1593 година вероятно отново е избран за архиепископ и получава дарения от Русия по повод създаването на Московската патриаршия. Умира или напуска отново длъжността преди 1596 година.
2.Архиепископ Атанасий развива активна дипломатическа дейност, търсейки връзки с близките западноевропейски държави, които да подпомогнат освобождението на Балканите от османска власт. През 1596 година се среща с представители на Венецианската република и неуспешно ги убеждава да окупират Албания. Той твърди, че с помощта на 2-3 хиляди войници и на местното население би могъл да предаде цяла Албания на венецианците. Вероятно през 1597 година Атанасий заминава за Италия и в Охрид е избран нов архиепископ.
През януари 1598 година, затънал в дългове, Атанасий напуска Рим и отива пеш в Неапол. Там вицекралят отказва да го приеме или да му издаде препоръки за други владетелски дворове, но му дава малка парична помощ. През юни, заедно с пелагонийския митрополит Йеремия, Атанасий заминава за Прага при император Рудолф II. В доклад до императора, който по това време е във война с Османската империя, той заявява, че с 3 хиляди войници ще завземе Албания и с помощта на 40 хиляди местни въстаници ще настъпи към Солун.
През 1606 година Атанасий, вече завърнал се в Охрид, отново е архиепископ. По това време пътува в Русия в търсене на дарения. Той организира отряд от 12 хиляди души, но неаполитанските вицекрале неколкократно го убеждават да изчака с въстанието, докато Испания стане готова да се намеси. Изглежда около 1614 година Атанасий отново напуска архиепископския пост, но през 1615 година за трети път е архиепископ и отива в Неапол, за да говори лично с вицекраля. Той го приема и препраща исканията му на крал Филип III. Сега той твърди, че с малка помощ е в състояние да завземе дори Константинопол и островите в Егейско море. Това са и последните сведения за архиепископ Атанасий.
3.Варлаам е охридски архиепископ около 1597-1598 година. Изглежда заема поста около 1597 година, след заминаването на предшественика му Атанасий на дипломатическо пътуване в Западна Европа. Обезглавен е от турците на 28 май 1598 година във Велес.
4.Нектарий е охридски архиепископ около 1598-1606 година и вологодски архиепископ през 1613-1616 и 1625-1626 година.Нектарий заема катедрата в Охрид след екзекуцията на архиепископ Варлаам през май 1598 година. През август той пристига в Молдова в търсене на дарения и остава там дълго време. През юни 1600 година ръководи събор в град Яш, след което заминава за Полша. Не по-късно от 1604 година посещава и Русия. Отново през този период той пътува и до Антверпен. Не е сигурно кога напуска архиепископския пост в Охрид, но това става преди 1606 година, когато архиепископ е Атанасий.
