"Тактика" на Лъф VІ - 911г.

[B. Georgiev - bozman]

 

Тактика на Лъв VІ
Един въпрос за доизясняване

Въпрос:
„Ако до XII в., ако не ме лъже паметта, според теб и респективно според РТ, термина "българин" е използван преимуществено като професионален термин (а не с етническото си значение), то защо Лъв Философ прави горното сравнение, като сочи бойния строй на скити(наименование превърнало се в събирателно понятие по това време, използвано като етническо определение, поне не знам да е използвано в друг смисъл), турки (отново етническо определение) и българи (според РТ, по това, време все още не етническо определение)?”

Отговор:

  Въпроса на Сzarnian  ( Цитат от  19/08/2010, 19:57) на  19:17 форум „История” – abv.bg) несъмнено е провокиран и следствие на официалните информации публикувани от комунистическите сателитни издателсва. Като централен информационен дезинформатор е ГИБИ, където превода е дело на Г. Цанкова, ГИБИ, ІV, София, 1961, стр. 167 – 172. Част от този текст е предаден от Д. С. Ангелов и П. Вл. Тивчев в изданието „Подбрани извори за историята на Византия”, изд. ДИ „Наука и изкуство”, 1974г., на който се основава и въпроса на  Сzarnian. Ето и част от въпросните преводи на Г. Цанкова, като ще се спрем накратко само на изразите, свързани с  „българите”.

1.   стр. 306, 42 : „ . . . Ние знаем това от известен опит, понеже ги имахме за съюзници, когато българите нарушиха мирния договор и нападнаха селищата в Тракия”.
2.   стр. 306, 43 :  . . .Прочее скитските племена имат, така да се каже, един и същ ред и строй. У тях има многовластие и живеят безгрижно и изобщо като номади. Само племето на българите, а също и това на турките, имат подобен военен строй, по-здрав, отколкото у другите скитски племена, понеже се бият в редовните сражения и се управляват еднолично . . .”.
3.   стр. 306, 44 : „Но понеже българите приеха мира в Христа . . .”
4.   стр. 306, 45 : „Сега се говорим за уредбата и строя на турките, които малко или никак не се отличава от този на българите. . . .”
5.   стр.308, 61 : „Такива са нравите на турките, които се различават от българите само по това, че последните са възприели вярата на християните и малко са се приближили към ромейските нрави, загубвайки заедно с неверието си и дивотията, и скитнишкия начин на живот.”
6.   стр. 309, 75 : „Такива са обичайните военни похвати на турките. Както казах, те в някои дребни неща се различават от тия на българите, а в останалите да едни и същи.”

  В т.2 (която е фундаментална за тълкуването на съответните термини ) имаме преведено „племето на българите”, което според разглеждания тук въпрос, би  трябвало да се приеме като обозначение, че името „българи” е племенно, родово название. Ето и частта, от където това е преведено, като втората картинка е от продълженето на другата страница на изданието на Мин:

     В превода на латински от Мин, за скитите е употребена думата nations, която Г. Цанкова превежда като „племе”. Nations не означава племе, а група от „племена” , нация, както е днешната дума и за това много ясно говори латинското словосъчетание  nationes ejus gentis, което означава „група от родствени народи”. От друга страна, за това индикира и гръцката дума „нация” – έθνος (етнос), точно така, както е в оригинала на Лъв VІ. На български етимологията и значението на „етнос” е „род”, „ по произход” и т.н., НО това не е значението на гръцки, а етнос е гръцка дума и трябва да се превежда, тълкува, според гръцката етимология, а не според българската или латинската. За „род” гърците си имат думата γένος – род, за племе - φυλή, за народ и народност άνθρωποι и ιθαγένεια, НО нито една от тези думи означаващи родова индикация, ГИ НЯМА в произведението на Лъв VІ.
    Друг момент от тази част е, че Лъв означава с „нация” само скитите, а за българите и маджарите не пише, че са такива – έθνος. Той не ги индикира „родово” по никакъв начин. Например с думите γένος, φυλή и т.н. като под-племе на скитската нация.  Уточнението „само българите и турките имат подобен военен строй, по-здрав, отколкото у другите скитски племена, понеже се бият в редовните сражения и се управляват еднолично . . .” не може да се приеме, като решаващо уточнение, че българите са скити. Защото основата, кодовата дума по която се сравняват понятията, не е племето и етноса, а е бойният строй, военната подредба. Бойният строй е в основата на сравненията. И след като бойният строй е в основата на  мисълта за сравненията на Лъв VІ, то указанието, „  само българите и турките имат подобен военен строй, по-здрав, отколкото у другите скитски племена” не индикира, че българите и маджарите са скити, а индикира, че техният строй (подобен на скитския) е по-здрав отколкото на други скитски племена (използващи същата схема на бойно подреждане). Къде има тук указание, че българите или маджарите са скити ?
Никъде.
  Дори изрично е добавено, (като това потвърждава горната мисъл, че българите и маджарите не са скити), че: 1. „се бият в редовни сражения”, 2. „се управляват еднолично ”.
1.   Беше уточнено (стр. 306, 43), че „ у тях има многовластие и живеят безгрижно и изобщо като номади.” Безгрижният номадски живот категорично изключва „редовни сражения” и не е нужно да доизясняваме това твърдение с исторически източници за битието на номадите.
2.   „Едноличното управление” е изказано веднъж за българи и турки в. т.43 и втори път в т.46 само за турките. „Едноличното управление” очевидно важи за целия строй на турките, а е известно, че номадите се строяват по отряди, които се събират плътно един до друг и всеки отряд се командва от командира си. Дори в римската армия има указания (използвани от Аеций при подредбата на легионите срещу Атила в битката за Каталуня) да не се поставят едни срещу други подразделения от еднакви етноси (за да няма неочаквани „побратимявания” и да се спазва реда на строя).

    Тези две уточнявания за българите и маджарите, не ги отъждествяват с номадските племена. Освен това Лъв VІ пише „тактика” през 911 г.(като умира през 912 г.).
 Никак не бива да се забравя, че почти през целият си живот като Император на Източната Римска Империя, Лъв VІ (19 г. от общо 26 г.)  е бит по всички бойни полета от Симеон Велики и доколкото си спомням няма нито едно спечелено сражение. Все пак 19 г. да те бият като тъпан е потискаща статистика. Българската книжнина е фактор в културния живот на Европа през този прериод, чрез палимпсести на две азбуки, български епископии и архиепископии, църковни борби между български и Константинополски представители, Теодор Магистър – командир на Симеон,  и т.н.  Тези дадености ИЗКЛЮЧВАТ класификацията на българите в този период, като „номадски племена”, които издържат на „жега и студ”,  (т.46). Нека не забравяме, че до този момент „гърци” няма в историята. Те са уточнени на стр. 396., като с нарицателното „гърци” са кръстени данайците, ахайците са кръстени „патри” и т.н.
    Тук също имаме уточнение, което се отнася за Велика Голяма и т.н. България. Написано е, че „Меотидското блато сега се нарича Галатия”. А нос Галата е точно мястото, указано от Есхил, Теофан, Страбон, Прокоп  и повторено от Г.Ценов, като място на Велика България.    [/color]