|
Komap
|
 |
« Отговор #10 -: Октомври 12, 2008, 13:33:35 » |
|
Аха, а ти си мислиш, че като видиш сценария, че като им го покажеш и веднага ще им станеш любимата учителка и ще се запишат и на кръжок по история?! Това е все едно ние като сме правили този сайт и форум да сме си мислили, че всеки ден ще имаме по минимум половин България за посетители, поне 1/3 от българите като пишещи, рекламодатели и други екстри... Историята е наука, която не е за всеки и нейните любители не се измерват с количество, а с качество. Историята няма да покаже на младите как се лети до Марс, нито как да си смесят 2 вещества, за да си направят димка за стадиона. Но историята може да им покаже как да се и респ. как да не се воюва, как да се избягват или преодоляват икономически кризи като тази в момента и още много други полезни неща. Със сигурност обаче с поредното правителство на д-р Стоян Данев или Ал. Малинов няма да ги смаеш или заинтригуваш. Както и междувпрочем с обичаи като "Пеперуда" или с възстановка на сцена "ала-Филип Трифонов в "Изпит" - как се става майстор. По-скоро за това им дай филма да си го гледа, който иска. Да не говорим, че ако им представиш възстановка на Черноменската битка например има 3 месеца да им обясняваш на първо четене кой с кого се бие, кои са тия Вълкашин и Углеш и защо имат такива имена. Моите учителки по история не успяха да ни направят върли фенове на историята, но посяха зрънцето на любопитството, което ако съдя по този форум е намерило добра почва. А ако от 20 души клас всички заобичват историята, не знам кой ще се грижи за прехраната, кой ще превежда, кой ще прави софтуера и въобще други полезни неща. Моят съвет е да не "измисляш" нищо. Материалът за годината е ясен и трябва да го предадеш. Установи това, което им е интересно и отдели повече време за него, а останалото попретупай. Който иска да го научи - ще си го прочете. Останалите все нещо ще ги заинтригува - я за еничарите, я "Време разделно" обсъдете, я за Балканската война им разкажи или просто ги заведи в Батак, на Царевец или някъде другаде. А аз лично мога да ти направя следната бележка в стил Бойчо Огнянов: Г-жо, нямам честта да Ви зная, но то си зависи и от учителя. Когато моята учителка по история разказваше на нас-гамените от 6А клас урока и подробностите за Сръбско-българската война говореше така тихо и унесено, че всички почти се скупчвахме около нея. Не муха, а охлюв в Китай да беше минал щеше да се чуе. И всички я слушахме със зяпнала уста. И за походните колони, които ставали на бойни редици, и за прехода през планината, където войниците вървяли по 3-тима и този в средата се опитвал да придремне и за центъра на сливнишката позиция и за Паница и събраните от него печати в сръбско... Така че дерзай, па прощавай, ама учителят по история не е театрал, който трябва да изиграе на децата и Клеопатра и Наполеон, че и Тодор Живков ако се наложи, а е човек, който трябва с думи да донесе в класната стая целия свят. Ако умее...
|