Тази теза, която току що излагаме, делегира, че „дуло” („дулои” според гръцкото фонетично звучене на δουλοι) означава имотно съсловие и няма нищо общо с по-късните латински трактовки за „святост” и гръцки за „робство”.
Това е индикирано в Кодекса на Теодосий ( Cod.Theod., XI, 24, 4) от 399 г., който указва „глоба за патроните от 25 до 40 фунта”. Като лица в качеството на патрони (на същото място) са упоменати magistri utrisque militae, comites, proconsules, vicarii, tribuni, ex ordine curiali . . .и т.н. Лицата, които са под опеката на „патрона” се наричат coloni и vicani.
Това е заявено от разясненията на М. Gelzer. във “Studien zer bizantinisch. Verwaltung Aegiptens”. Leipzig, 1909, 72.
Освен това, δουλοι и ελευθερον изрично са упоменати като свободно имуществено население в Cod.Theod., XI, 54, 2. За тях са предвидени глоби от 20 фунта, ако не изпълняват данъчните си задължения към Империята.
Това съобщение ми даде основание и за тази тема.
Както и разсъжденията на Загрей:
„св. Авито, епископ на Виен, след като покръства или конвертира от арианство в папство Илирия, Дардания и Скития е канонизиран като светец. Католическата процедура по която е издигнат в светец е δουλεία. Тази процедура е само за специални светци. Множествотвото от всички светци минали тази процедура образуват douleia. Като се каже "той е от дулията", означава че е много свят. Изразът Aviti sancti nempe douleia (това е титулата на св. Авито), означава св. Авито, истински дулия. . . . На келтско наречие светец е "хол" (оттам и днешното holy на английски). Така че Avito sancti, на езика на част от жителите на Панония по аварско време, е Авито-хол. Поповете навремето, особено тези от наскоро посветените, според теб как възприемат титулата Aviti sancti nempe douleia. Според мен за тях той е бил Авито-хол от дулията. А като се има предвид, че самото име Авито на латински avitus означава праотчески, то ето ти и родоначалник на рода Дуло. Духовният баща Авито, покръстил Скития, става бащицата Авитохол от рода Дуло.”
Стотина години по-късно, правата на „дуло” и „елефтеро” са потвърдени от Юстиниян в Новелата му “De mandatis Principum”:
„ . . . патроните, които както знам, имат широко влияние в нашите (императорските – б.м.) провинции, да възпрепятстват със всички средства и да не позволяват никому да си присвоява правото на живот над други ( в смисъл да ги убива – б.м.) или тяхното имущество, което никога не йм е принадлежало. . . и да не противопоставят своята власт срещу Императорската . . .”.
Nov. XVII, 13.
След VІ до VІІІ притежателите на земи постепенно губят имената си „дуло” и „елефтеро” и за земевладелец започват да се използват термините «γεωργος» (георгос), «κιριος» (кириос) , « κιριος χωρα» (кириос хора – с ударение на „о” за „хора”), като последният означава временен собственик, на земята един от първите двама. (Оттук може да следва много любопитния извод, че днешното „хора” в българския език, е означение на арендатори на земи).
„РОДЪ ЭМОУ” ( Родъ иеси патриархоу, родъ съродства своего желаеть и т.н. - за сравнение от речника на Miloshich) в Уваровия препис „родът му Дуло” означава, че човека не е ОТ рода, а е КЪМ този род, което изрично е изписано в сведението за Безмер – „ а родъ сему дулоу”. Тоес в светлината на разглежданата тук тема за „дуло” като имуществена класификация, за Безмер е указано, че не е точно от имуществените, а е КЪМ (сему) тях. Т.е. той е точно от тези, за които по-късно е използвано понятието, κιριος χωρα, кооперирани чрез някакви договори за временно ползване на земите (аренда) към земевладелците. Разбира се Уваровия препис е от ХV в. там има още „родове” – „вокил” или „оукил” и само веднъж „ерми”.
Тази теза твърди, че това не са родове, а класификации за имуществена принадлежност, точно както днес например „Хаджи Петко” се приема за име, а ТО НЕ Е име, а указва, че Петко е посетил Ерусалим и по титулност е „хаджи”. Също така предполагаме, че „вокил” или „оукил” е репит на „βουλη” (вули), така както е станало на „воил - боил” в българския език, по същата причина е станал на „вокил” за този преписвач, съпричастен към тюркските календарни понятия.
АКО тази теза не е вярна изначално по своите търсения, то би трябвало да има „родове” - „дуло, вокил и ерми” и в други източници в прериода ІV – Х в., освен в „Уваровия препис” от ХV в. Понеже не съм срещал такива - пускам тази теза за разглеждане от „общността” на форума.
Поздрави.
