Като отиде човек на "Йолковица" и му просветва. Ето една снимка, която онагледява някои неща:
http://bg-history.info/gallery/view/1354.htmlЗа тези, които не са ходили обяснявам, че долу в ниското е местността „Йолковица”, а вдясно се снишава връх „Камарата”, където са се водили боевете през по-голямата част от деня. Обретенов и няколко други очевидци пишат, че смъртта се случва след като на заздрачаване четата се изтегля от „Камарата” и полека слиза от върха към ниското. Тук е важно едно уточнение: в някои източници се сочи, че Войновски е бил на „Камарата”, а Ботев на „Околчица”, но при такова разположение Ботев няма как да се намира в Йолковица от страната на „Камарата”, като вариантът да е стигнал там е или да е преходил „Дългия зъбер” /вляво на снимката/, или да е влязъл в „Йолковица” през ниското /посоката на снимката/, което би било крайно неуместно. При слизането голяма част от четниците отиват да пият вода долу в ниското, а Ботев с една групичка остава по склона на „Камарата", за да обсъдят по-нататъчните действия. В един момент Ботев става, за да види къде са четниците, отишли да пият вода, след което един съвсем самотен изстрел го уцелва в сърцето. Снимката показва „Йолковица" от перспективата евентуално на последния турски войник и никак не поддържа версията за турски куршум. Нещо повече: било е вече на заздрачаване и видимостта никак не е била добра, а и Ботев и другите не са били на открито. В 2-3 разказа се посочва, че куршумът е дошъл откъм изток /вляво на снимката/, т. е. откъм Дългия зъбер. Оттам видимостта е по-добра, но не идеална заради настъпващия здрач. От всички спомени не ставя ясно кой точно се е намирал на Дългия зъбер по това време, но щом четниците са били в ниското, не ще да са били турци. Според някои там по това време е една част от четата под водачеството на Никола Войновски, който и без това бил ядосан на войводата за лошото водачество на четата. Все пак мисля, че който и да е бил там и какъвто и да е мотивът му, за такова прецизно и еднократно изпълнение му е нужен оптически мерник.
Какво остава? Остава истината, че кръжецът около Ботев сигурно знае повече, но ни казва по-малко. Остава и мистерията защо Обретенов посочва лобното място чак през 1927 г., а през 1883 г. като околийски началник на Враца не стъпва в „Йолковица". Като причина за „малкото" закъснение същият изтъква, че било работа на врачани да направят нещо за откриване на лобното място, а не негова.
И още един въпрос, който противоречи на логиката: как така не се намират останките на българи, които умират в много кратко време преди Руско-турската война като Левски и Ботев ? Та Враца е освободена на 28. 10. 1877 г. по стар стил, което прави по-малко от година и половина след събитията около смъртта на Ботев! Значи или турците са намерили Ботев и са го погребали тайно, което обаче пак не дава отговор защо не са използвали главата му като инструмент за сплашване на раята, или не са го намерили, защото е бил добре скрит /в процеп, пещера и т. н./. Ако последното е вярно, то значи останките на Ботев още са някъде в района, ако не са изнесени тайно през годините от „доброжелатели”. Впрочем по този повод съвсем скоро ще публикувам статия.
