Много съжалявам за оф-топика, но мисля, че е редно още веднъж да си припомним кой е Иван Дуйчев, па макар и от уикипедия.
Иван Дуйчевот Уикипедия, свободната енциклопедия
български историк, медиевист
Роден: 18 април 1907
София, България
Починал: 24 април 1986
София, България
Иван Симеонов Дуйчев е виден български историк и палеограф с интереси към българската и византийската средновековна история.
Биография [редактиране]Дуйчев е роден в София през 1907 година. През 1932 г. завършва история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ като ученик на проф. Васил Златарски, проф. Петър Мутафчиев, проф. Петър Ников и проф. Петър Бицилли.
Специализира в Италия (1932-1936), където под ръководството на проф. Силвио Джузепе Меркати разработва и защитава докторат в Римския унивеситет на тема "Българските Асеневци във Византия" (1934). Завършва и курс във Ватиканската школа по палеография и архивистика в Рим. По това време негов покровител и наставник е префектът на Архива на Ватикана кардинал Анджело Меркати.
По-късно Иван Дуйчев последователно стана асистент и доцент по средновековна българска история в Софийския университет (1936-януари 1945).По убеждения ученият е близък до толстоизма и сп."Възраждане". Неговата малка книжка "Македония в Българската история" (1941) е включена от отечественофронтовската власт в списъка с "фашистки книги", а самият Дуйчев е уволнен от университета и за няколко години е принуден да се препитава като превежда романи и научна литература от френски език.
От 1950 г. Иван Дуйчев е старши научен сътрудник в новооснования Институт за българска история (днес Института по история) при Българска академия на науките.
През 1981 г. е избран за член на Българската академия на науките. Участник е в международни конгреси и конференции, член на Академията на науките, литературата и изкуствата в Палермо, член-коренспондент на Британската академия (Лондон), член на Понтификалната академия по археология (Рим), носител на Хердерова награда (1974). Научната му продукция включва над 500 публикации.
Библиография [редактиране]Из старата българска книжнина. Кн. I. 1940.
Преписката на папа Инокентия III с българите. София, 1942.
Из старата българска книжнина. Кн. II. 1944.
Рилският светец и неговата обител. Библиотека “Златни зърна”, редактор-стопанин: Славчо Атанасов, 1947.
Миниатюрите на Манасиевана летопис. „Български художник“, 1962.
Летописа на Константин Манаси. Издателство на БАН, 1963.
Болонски псалтир. Издателство на БАН, 1968.
Българско Средновековие. Издателство Наука и Изкуство, 1972.
Други [редактиране]Изглежда, че именно Иван Дуйчев е послужил като прототип за образа на българския професор-медиевист, описан в романа на Елизабет Костова "Историкът" (2005).
Източници [редактиране]Божилов, И. Предговор, в: Дуйчев, И. Избрани произведения. Т. I. Византия и славянският свят. София, 1998, 7-25.
Ivan Dujčev, Biobibliographie. Verfasst von A. Kirmagova, A. Paunova. Sofia, 1996.
Кирило-Методиевска енциклопедия, т. I. София, 1985, с. 617-620.
Гюзелев, В. Проф. Иван Дуйчев и проучването на българското средновековие, в:Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев. София, 1980, 15-19.
Външни препратки [редактиране]Био-,и библиография на акад. Иван Дуйчев
Научен център за славяно-византийско проучвания „Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“
Библиотека към Наученцентър за славяно-византийско проучвания „Иван Дуйчев“
И. Дуйчев: Прилеп в нашето минало, реч, произнесена на 4. VII. 1941 г. в гр. Прилеп
И. Дуйчев: Блазиус Клайнер и неговата „История на България” от 1761 година, 1977
И. Дуйчев: Лекции по архивистика (pdf-формат)
