Рилският светец и неговата обител
Иван Дуйчев
http://promacedonia.org/id/id_1.htmкоментар bozman
I. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ В БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА СЛЕД ПОКРЪСТВАНЕТО
Втората половина на IX век съставя решително време в развоя на българския народ. С особена острота подлежал на разрешение един от основните въпроси в духовния мир на средновековния човек: въпросът за вярата.
--- Този въпрос се решава „с особена острота” още от времето на Ап. Павел и периодичните корекции на поместни, локални и вселенски събори. За Др. Дуйчев те започват от ІХ в. Иначе как ще се синхронизират с „прабългарите”. Противно на сухия рационализъм на нашето време, дълбоката религиозност представяла истинска основа на средновековния живот. При липса на народностно чувство, вярата и езикът били единствените звена на народностното и държавно единство.
--- Ето, че попадаме на едно много мъдро съждение на другаря Дуйчев. Загатнатото твърдение, че народа ( в случая българският) няма „народностно чувство”. Ние твърдим, че това е нова категория от „технически термини” на българските историци, все още неразработена от философията. Единството на вярата обезпечавало духовното единство в държавата.
--- Кое означава, че държава се формира и обезпечава от религиозни схващания. Това също е нов принос към диалектическият материализъм, как вярата в комунизма води народа напред, и хилядите избити в лагерите, са подробности и несъществена част от убежденията. Именно това обяснява грижите на средновековните владетели за религиозния и църковен живот в техните държави.
--- Та кое обяснява „това” – религиозното чувство ? Липсата на народно чувство или управление на държавата от попове ? Др. Дуйчев обаче не дава нито един пример, как с хоругви и песнопения се е формирала и защищавала българската държава от външни попълзновения. Верската политика била съществена част от общата държавна политика.
--- Това би било възможно, АКО др. Дуйчев беше дал доказателства за такава държава. В „техническите термини” на Историческите факултети, това МОЖЕ да се докаже, не спорим, но в историческите факти, такава държава няма изписана. Ето как технологията се опитва да замести наличието на исторически материал - суровина. На това народа му казва „от пръдня - боя прави”. Ние бихме допълнили – „от червена пръдня – червена боя”. За нещастие, това верско единство не могло да се осъществи в първобългарската държава през течение на няколкото века от нейното начално съществувание.
--- Това „течение”, както и „началното съществуване” са също от „техническите термини” използвани повсеместно от другарите историографи за заместители на нужните йм липсващи факти. Тези заместители обаче не могат да компенсират една необходима историческа наличност, колкото и „технически термини” да внедряват. Наистина, до втората половина на IX век общопризнатата религия в държавата била езическа. Това, обаче, било твърде общо определение. То означавало само едно: че вероизповеданието в държавата не било християнско.
--- Намерил - ненамерил държавата, Дуйчев вече й тълкува и религията. Програмата на Мошеника Златарски & СО. се изпълнява с пълна пара, в противен случай Дуйчев не може да бъде и една секунда в ИФ или на напише и буква без върховното одобрение на Баш Майстова на българските измекяри. В същност, единна езическа религия не е съществувала никога в първобългарската държава. Населението било съставено от две различни народностни съставки: славяни и първобългари, различни по произход, език, численост и влияние в държавата.
--- Ето че фантастиките на Дуйчев бликат като Исладски гейзери. Държава не открил, вероизповедание – естествено отникъде, а вече прави класификации на съставляващите етноси на несъществуващата държава. Че и по реличия, и по език ги разпределя. Ние не виждаме нищо различно от този материал, от един материал например „колко дявола могат да се съберат на върха на иглата”. Както и там, тук има една единствена наличност – земята, там – иглата. Имената са измислени, дяволите също, броят на дяволите, Дуйчев говори за числености и т.н. Една попска интерпретация на историческа тематика в историческите среди на българската червенопера наука. Тази народностна двойност се изразявала предимно в областта на вярата. Славяните се покланяли и принасяли жертви на своите езически божества: на Перуна, Власа, Морана, на вили и русалки ..., а първобългарите туранци почитали пюя Тангра — бог на небето, добри и зли духове, небесни светила...
--- В историята на Балканите такова божество няма, нито някога е индикирано. Единствената дума, от която се извеждат тези фантасмагории, и не само единствената, но и САМО веднъж изписана е ταγγρα. Като τα е на един ред, на който краят е неизвестне и няма никакви основания да се свързва с γγρα от долният ред, на когото също началото е неизвестно. Даваме опростен пример за да се схване фантасмагорията : „ТАнцорката се въртеше на панГАРА” ( ние не знаем българска дума която да окончава на НГРА, затова използваме произволната "пангара"). И от Та и от ГГРА българската фантасмагорична историография сътвори „Тангра”. Ние твърдим, че това НЕ Е единственото измисляне на божества, но това е друга тема. От друга страна, на българите се отказва всякаква писмена реч и собствено слово – те – българските малоумници от Азия – използват гръцката реч, т.е. пишат и четат на гръцки. Ето това е постулата в генерални линии на др. Дуйчев. Може би в известни времена първобългарите да са правили опити да наложат своята вяра на огромното мнозинство от населението, съставено от славяни.
--- Другият „технически термин” – славяни, също влиза в употреба за създаване на една НОВА история, не основана на факти, а на "технически термини", изсмукани от червените ръчички на др. Дуйчев и компания. До нас са достигнали само неясни и откъслечни вести за борби и гонения.
--- „До тях” били стигнали „откъслечни сведения”. Несъмнено това са сведенията, ОПРЕДЕЛЕНИ йм да ползване от работодателите, иначе как можем да си обясним, че 60 г. след това до нас достигат „изобилни сведения” за точно обратното, че „прабългари”, „славяни”, „тангри”, „ханове” и т.н. „технически термини” ЛИПСВАТ в източниците, а по времето на др. Дуйчев такива са „откъслечни” !? Това, обаче, ще да е било безсмислено и безнадеждно начинание. Раздвоеността продължавала да се чувствува още по-силно.
--- Тук започва да се описва борбата между двата фантома измислени от Дуйчев и СО. Нещо като дяволската битка за място на върха на иглата. Тя се долавя особено много през първата половина на IX век, когато славянското население започнало да се изравнява политически със завоевателите първобългари и да се издига до върховната власт.
-
-- Едните „измисленковци” вече започнали да се „изравняват” с другите „невидимковци”. Една много тъпа терминология от „прабългари” и „славяни”, която дори не достига нивото на фолклора. Очевидно, при тази раздвоеност не било възможно да се създаде силна държава. Обединението на двете племенни съставки в единна народност не можело да бъде завършено.
--- Откъде се цъфнаха тези неизвестни „племенни съставки” в Източната римска империя, така и не стана ясно. Може би и днес се пише такава история за междуклановите борби на цар Киро и конкуренция и се спрягат за български вождове. Знае ли човек !? Може след 200 г. да публикуват тяхната си история за българска история на ХХІ в.. Раздвоението се засилило още повече, когато изпъкнал нов съперник: християнството. Цариград, разположен в непосредствената близост до земята на българите, се славел като едно от най-големите огнища на християнската вяра.
--- Тук др. Дуйчев е на нивото на ученик от VІІІ клас. За него християнството от Цариград е като тезисите от Москва по българските земи. От къде ще знае др. Дуйчев, че християнските борби по днешната българска земя са индикирани в самите първи проповеди на Ап. Павел. И точно българските земи са сред най-ревностните пропагандатори на християнство, различно от Константинополското. Пък и да е знаел, благоразумно е „забравил” за това. Иначе, ВЪН от СУ и неясно препитание с труд, на какъвто той не е свикнал. От векове насам християнството било признато за официална религия в империята.
--- Ами като е признато в Империята , „прабългарите” и „славяните” къде са, на Орион, или ВЪВ Империята, която владее диоцез Тракия, съдържащ провинциите Малка Скития, Долна Мизия, Тракия и Европа през VІІ в.!? Откъм юг християнското влияние било започнало твърде рано да прониква в българските земи. Нищо не можело да спре това проникване, което се извършвало по най-странни и тайнствени пътища, както по време на войни, така и в дни на мир.
--- Очевидно неграмотността на Академик Дуйчев е искряща. Това проникване е от времена, ПРЕДИ тези земи да се нарекат „български” другарю Дуче !. За координатора на червените папагалщина, тези историческите факти са без значение. Значението е само едно – дали ще го потупа по рамото Големият брат за фантасмагориите му. И той естествено го потупва с пари, титли и др. такива необходими неща за съществуване в сателитната държава. От кога е това „рано” - естествено след пристигането на „прабългарите”.
Ето това са началните редове на едно от прозведенията на на „ученият” Дуйчев, Академик, Кореспондент и т.н. Е, на някои йм беше дадена и титла „Председател на Коминтерна”, но явно дуйчевските заслуги не са толкова големи в тази насока. Мога да приложа и фантастични прочити на надписи от „ученият Дуйчев”, където му се привиждат думи, които НИКОГА не са били там и т.н.
Кажете моля, къде има ЕДИН ИСТОРИЧЕСКИ факт от цялата тази „дуйчевска” измишльотина по матрицата на Мошеника Златарски? 
