12 мита в българската история
Божидар Димитров
kоментар и разговор
--– bozman
Предговор
--- Здравейте,
Като начало също съм длъжен да направя увод. Другаря Божидар Димитров е специален човек. Дали на спец. службите на сателитното комунистическо българско управление или директно на централа в Москва на мен не ми е известно, нито пък съм любопитен да му търся началниците. В момента господин Божидар Димитров се подвизава като официален говорител на днешното, пък и на предишното Правителство по въпросите на историята. Митрополит Йосиф се извини на българският народ, че е доносничил за тези с които общувал, г-н Димитров такова морално извинение да е изрекъл, не съм чувал. В този аспект персоната Божидар Димитров в този материал, ще защищава минимум два фронта. На предишната комунистическа историографска наличност, писана от точно такива като него, на която ще прави или критика или гримиране, което да изглежда като пластична операция, или ще застъпи някакво свое гледище, разграничено от предишните комунистически творения. Тъй като аз смятам, че кучето козината си сменя според сезоните, но породата – не, то подозирам, че тази творба ще бъде изцяло в защитата на сателитната комунистическа измекярщина, чийто творби се изучават в българските у-ща задължително до ден днешен.
В историята на средновековна България и средновековните българи има много митове - в това е убеден почти всеки съвременен българин. Има, вярно е, но утешението е, че митове има в историята на всяка нация и държава.
--- Тук сме длъжни да заявим, че митове в историите да другите държави (имам пред вид европейските държави) свършват там, където започва писаната история, докато в комунистическата българска история, митовете започват след това.
Има държави и нации (като македонската например), чиято история е изградена изцяло от митове.
--- Ето че Божидар Димитров още на петият ред ме избави от съмненията как да го наричам по нататък – „другарю” или „господин”. Застъпвайки имперската многогодишна политика на Русия и Австро-Унгария – „разделяй и владей” – той несъмнено се приобщава към „другарите”. Да се твърди, че македонската история е мит, когато за нея има писана история за три войни срещу Римската империя, за наличие на македонски династии в Източната Римска империя (ИРИ) до ХІІ в., за монети, грънци и др. артефакти, е ход с който другаря Б. Димитров се нарежда в стройните редици на комунистическите носорози (имам пред вид великото произведение на Йожен Йонеску).
Когато пиша за митове, разбира се, аз имам предвид невярната представа за исторически събития и личности, наложена за тях в представите на съвременните българи. Тази представа се оформя не от академичните трудове на професионалните историци (тях ги четат 1000-1500 професионални историци), а от учебниците по история в началния и в средния курс на училището, научнопопулярните статии в медиите, белетристиката (романи и повести на историческа тематика), електронните медии и, разбира се, киното.
--- Виждаме един много труден пирует в изпълнение на другаря Димитров. Той се опитва да разграничи писанията на професионалните историци от писанията в учебниците, кино продукциите и т.н. Ами това е измама която се опитва да пробуда другаря Димитров, защото при комунистическото управление и исторически трудове, и учебници (които към днешна дата са абсолютно същите, като комунистическите издания) и кино сериали и т.н. ВСИЧКО минаваше за одобрение през КОМУНИСТИЧЕСКАТА ЦЕНЗУРА, в която пък бяха „другари”, също от неговата порода, като може и точно той да е бил сред тях. Т.е. другаря Димитров се опитва да представи един комунистически разстрел като дело на пушката, а не на стрелящият или този който е издал заповедта за стрелба. Ами не може другарю Димитров с такива коминтерновски номера да се пласирате в ХХІ в., като пишещ интелектуалец. В момента както разбирам до тук си пишете алибито, НО то едва ли бъде прието.
Определено смятам, че филмът „Хан Аспарух", гледан още при появата му от 16 милиона зрители (т. е. по 2 пъти от всеки българин) и излъчван и до ден днешен периодично по всички ефирни и кабелни телевизии, създаде изключително трайна (но невярна) представа за бита, цивилизационното равнище и процеса на създаването на българската държава.
--- Ето и началото на алибито – отричане на един филм на сателитната държава, който се гледаше насила, като събираха стотинките на децата и ги водеха под строй да го гледат. Другаря Димитров със същата мярка ли ще коментира и деветосептемврийските манифестации, които се „организираха” по същата процедура, или скромно ще замълчи !? Предполагам, че ще замълчи, защото може би точно той е гледал списъците с присъстващите на манифестациите и който не е присъствал – му е прибирал по един надник – в полза на БКП. Поне с моята заплата така се отнасяха „другарите”.
Но белетристите и сценаристите, както и всички други популяризатори на историята, все пак базират произведенията си на академичната история, запазвайки поне основата на научното познание за общества, държави, събития и личности, украсявайки ги с „художествени" измислици, за да постигнат драматизъм или пълнота на образа.
--- Точно в този филм фантазиите достигат до 98 % от съдържанието му. Ако не и повече.
Е, понякога измислиците са твърде много. В резултат на подобни
измислици половината съвременни българи са убедени, че съпругата на Аспарух се е казвала Ахинора, а голямата му неосъществена любов - Пагане. Всъщност историята не ни е донесла името на нито една
българка чак до средата на IX век и първите, които знаем (дъщерята на цар Борис I и болярина Сондоке), са с християнски имена.
--- Всъщност историята не ни е донесла и името на дъщерята на Борис І, което пък си е друга измама в действие. Човек, който е бил назначен за Министър (не знам точно в какъв културен ресор), пък да няма представа какво и къде го пише в Чивидалското Евангелие е доста смущаваща и конфузна представа за човек представляващ държавата. Между впрочем, това може и да не го е учил другаря Димитров, все пак той е човек са спец службите, какво го интересуват някакви Евангелия, пък били те и от Св. Марко.
И с тъга трябва да признаем, че не знаем как са се наричали пра-българките.
--- Ами ви е българите не знаете, упоменати 500 г. преди това в латинските анали като бойци на Римската империя, как са се наричали другарю Димитров – за какво е тази тъга по „прабългарките” ? Ако пък си припомните, че и „прабългарчета” не знаете по име, голям рев ще падне в червените централи.
Е, има предположения, недостатъчно сигурно доказани, че имената Калина и Олга са от прабългарски произход. Следователно, за митовете в познанията на съвременното общество, свързани с българската средновековна история, са виновни все пак професионалните историци.
--- А хора като вас, професионално разпространяващи официалните дивотии на червената папагалщина очевидно са невинни !? То може и за концлагера в Белене да се пишете невинни.
Какви са причините за раждането и устойчивостта на неистината в историята? Историята на една нация и държава се установява въз основа на информацията за миналото, идваща от документи, създадени по време или след определени исторически събития.
--- Да, така е в нормалните държави, но не и в посткомунистическите. Вярно е, че повечето европейски посткомунистически държави поеха пътя на свободните структури, но в българско хора като другаря Божидар Димитров все още са на отговорни постове, назначавани от блюдолизците са червената чума.
Документ е събирателно понятие и включва т.нар. наративни (разказвателни) източници - средновековни истории, хроники, романи, повести, жития, слова и т.н., административни книжа, грамоти, укази, данъчни описи, археологически, епиграфски и нумизматични паметници. С други думи, всеки артефакт, идващ от средновековното минало.
--- За другаря Димитров обаче, документ е този вид информация, която е одобрена за разпространение от невидимите му началници. Иначе не може да се обясни факта, че един ден след като се изкопае монета или се открие стенопис, другаря Димитров (или другаря Овчаров по съвместителство) са на мястото и дават „квалифицирана” информация за находка, за каквато в нормалните държави са нужни години за изследване. Естествено всичко се свързва с „прабългари” и Азия – „так нада”.
Най-ценни, разбира се, са историите, хрониките, административните документи и епиграфските паметници. Понякога те са толкова подробни за историята в определен период, за ярко събитие или личност, че на пръв поглед съвременният историк само трябва да ги преразкаже, след като ги разчете и прочете. И за съжаление в миналото това е ставало, като в резултат са се появили немалко митове. Още в средата на XIX век обаче (а някои историци и по-рано) занимаващите се професионално с
история са разбрали, че древните истории, хроники, разкази и повести са писани от хора, имащи определеност - етническа, политическа, верска. И съответни симпатии или зависимост от някоя или от всички
свои определености. Зависими са били писателите (казано най-общо) от господаря, на когото са служели.
--- Това другаря Димитров го знае от собствен опит. Как иначе ще преразказва комунистическите вицове за историята, ако не следва модела на репродуциране.
Имали са и различно интелектуално ниво и ниво на информираност, т.е. едни много ясно са разбирали какво става, други - не.
--- Като за България тези които са „разбирали какво става” са били винаги в услуга на имперските апетити на Дяда Ивана, а другите каквото и да са писали – не са „разбирали какво става”. Не по същите причини ли избраха и другаря Димитров за Министър, който няма представа от „Чивидалското Евангелие”, обаче „разбира какво става” ?
Последствията от всичко това е, че практически нито един наративен източник не отразява абсолютната истина за едно реално историческо събитие. Истината е винаги повече или по-малко деформирана, в зависимост от определеността, информираността и интелектуалните качества на автора.
--- Ами АКО това е истина, защо другаря Димитров мълчи за „Първо Българско Царство” след като за такова царство няма в НИТО ЕДИН източник ? Ясно защо, защото знае „какво става”.
Докъде може да се стигне в деформациите, класически пример е историкът Прокопий, живял през VI век, който бил на служба в Двора на византийския император Юстиниан Велики. Той е написал блестящи
съчинения, описващи с възхищение управлението на Юстиниан и съпругата му Теодора. Прокопий описва нашироко славните бойни подвизи на императора, отвоювал Северна Африка и Италия,
разумната му вътрешна икономическа политика, благочестието на императрица Теодора. На едно от съчиненията му („За строежите") дължим имената на всички крепости в българските земи, възстановени
или изградени именно от Юстиниан Велики.
--- Другаря Димитров въпреки, че зае „какво става”, също така няма и хабер за фундаменталния паметник за структурите на Римската държава, Notitia Dignitatum, писана 200 г. преди това. Очевидно, че „знае какво става” на оперативките на спец службите или какво пише в
-----------> ----------->