На 29 юли 1014 година край петричкото село Ключ, в теснината между планините Беласица и Огражден в поречието на река Струмешница, се състояла Беласичката битка, най-голямата и най-кървавата битка в продължилия близо четири десетилетия двубой между цар Самуил (997 –1014) и източноримския император Василий ІІ (976 – 1025), известна още като Битката при Беласица, Битката при Ключ или Битката при Клидион (гръцки – ключ), изходът от която бил пагубен за Самуиловото царство и за самия Самуил.
Василий ІІ, който успял най-после да се справи с вътрешните междуособици и с военния канфликт с арабите, решил окончателно да се разправи с непокорния и войнствен Самуил и повел войските си на запад.
През лятото на 1014 година той навлязъл с многобройна войска през Рупелския пролом в долината на р. Струмешница, но бил спрян от укрепилите се добре при с. Ключ Самуилови войски начело със самия цар.
Многократните опити на ромеите да превземат с фронтално нападение отбранителната преграда останали без резултат. Но се намерил предател, който превел незабелязано през Беласица един ромейски отред начело с Никифор Ксифий и той се оказал в гръб на защитниците.
Решителното сражение станало на 29 юли. Нападнати от две страни Самуиловите войни не издържали и претърпели тежко поражение. Според свидетелствата на различни средновековни летописци броят на загиналите бил значителен, а 14 или 15 хиляди попаднали в плен и били ослепени по заповед на Василий II.
Цар Самуил избягнал гибелта в самата битка, спасен бил от сина си Гаврил-Радомир, но два месеца по-късно при вида на ослепените си войни той получил сърдечен пристъп, два дни след който починал – на 6 октомври 1014 година.
