1025 г. от Битката при Траянови врата-17 август 986 г .

[historiker]

  На  17 август 986 г .        Българската армия  начело със Самуил  атакува   войските на византийския  император Василий  II в  прохода Траянови врата  . Сражението завършва с пълен разгром на ромеите  .  В ръцете на българите падат обозът  , обсадните машини , много оръжие , коне , волове  и императорската палатка със съкровището  . Византия е потресена , точно както през  811 .  при разгрома на Никифор  от кан Крум .  Поетът Йоан  Геометър  пише :   И слънцето да беше се сгромолясало

от висините си,

аз все пак не бих помислил,

че стрелите на българите

ще бъдат по-силни

от копията на ромеите.

Бълете проклети, гори и страшни планини,

проклети да сте, мрачни Скали!
     

[B. Georgiev - bozman]

  На  17 август 986 г .        Българската армия  начело със Самуил 
--- Източник за такава "българска армия" от него време можеш ли да представиш ?


при разгрома на Никифор  от кан Крум . 
--- Също и сведение от съвременник за "кан Крум". Ако ти е удобно и "хан".
Поздрави.

[historiker]

 ,,Така Яхъя казва, че “се пръснал слух през нощта по войските му [на Василий], какво превалът им е отрязан, и тогава императорът се обърнал на бяг и цялата му войска във вторник на 17 август [986 г.]. И преследвайки ги, българите ( ! ) разграбили неговия обоз и хазната и загинало голямо множество от войската му, и това станало в 10-ата година от царуването му” (l986) ."                                            http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_1.html                                                                                           Някои автори  застъпват тезата  , че  титлата е кан -            акад. Владимир Георгиев [7]. , проф. Веселин Бешевлиев,         проф. д-р Георги Бакалов [9][10], проф. д.ф.н Атанас Стаматов, ст.н.с. д-р Калин Порожанов, д-р Георги Владимиров, доц. д-р Пламен Митев, проф. д.и.н Георги Марков, проф. д.и.н Александър Фол .  Не се наемам  да споря,  моето висше  образование е   право.

[historiker]

 Василий  II  се спасява благодарение на арменската    пехота  , която го извежда  от обкръжение  .    Може да се пусне тема   в алтернативната история , в която той остава жив  .

[historiker]

Из “История” на Лъв Дякон:
“След това, когато шайката съзаклятници на Варда Склир беше напълно разпръсната, император Василий тръгна в поход срещу мизите, [българите] като събра войските си, защото тяхната дързост и жестокост, дишаща убийство, заплашваше ромейската държава. Те безпощадно ограбваха македонската земя и избиваха всички поголовно. Затова, движен по-скоро от буен гняв, отколкото от благоразумие, той бързаше да ги смаже с едно нападение. Обаче по злата воля на съдбата той се излъга в своите надежди. След като премина тесните и стръмни пътеки, императорът стигна до Сердика, която скитите обикновено наричат Тралица [Триадица]. Там построи военен лагер и обгради града. Държа го обсаден в продължение на двадесет дни, но нищо не можа да направи, понеже войската се беше отдала на леност и безделие поради неспособността на военачалниците. Най-напред, когато войниците бяха излезли за сено и фураж от стана, мизите [българите] ги нападнаха из засада, извършиха голяма сеч и отвлякоха много впрегатни животни и коне. След това стенобойните и другите машини не свършиха никаква работа поради неопитността на онези, които ги бяха доближили до стените, и неприятелите ги изгориха. Същевременно войската страдаше от недостиг на храни, тъй като донесените припаси бяха изразходвани поради неумерената и прекалена употреба. Ето защо императорът се приготви за път и тръгна с войската за Константинопол. След като пътува цял ден, той се разположи на лагер в едно гористо място и даде почивка на войниците...
На другия ден войската преминаваше през една гориста и пълна с пропасти долина. Едва я беше преминала, достигна до стръмни и трудно проходими места, гдето мизите [българите] нападнаха ромеите и като унищожиха много голям брой войници, взеха царската палатка със съкровището и разграбиха целия обоз на войската. Там бях и аз, разказвачът на това бедствие, който имах нещастието да придружавам императора в службата си на дякон. Тогава малко остана “да се подхлъзнат стъпките ми” и да стана жертва на скитския меч, ако божието провидение не беше ме избавило от опасността, като ми внуши да препусна коня си бързо и да премина стръмните склонове, преди да бъдат завзети от неприятеля, и набързо да стигна върха на планината. Оцелялата войска едва се измъкна от преследването на мизите в непроходимите планини и като загуби почти цялата си конница и обоза, който караше със себе си, се върна в ромейските предели.”