Малко потвърждения за нашият 100% римски происхд и опитите на валахите (дако-румъните) да ни го присвоят.
Martisor (rum. Mărţişor, от стаята Martie -. Март) - традиционeн празник на пролета в Молдова и Румъния. Чества се на 1 март. На този ден хората си подаряват взаимно малки boutonniere във формата на цветя от нишки на червени и бели цветове. Това украшение, както и празника се нарича Martisor.
На това в нашата страна мувикат мартеница и до тука нищо ново. Новото е връзването на традицията с римското и от там с румънското. Има и едно противоречие с 8хил. години, явно става дума за дядото на бог Марс – да не е Митра?
Историческите корени на Martisor си остават мистерия, но като цяло се счита, че този празник е с произход от римско време, когато Нова година се празнува на 1 март, месеца на бог Марс. Марс не е само бог на войната, но и бог на земеделието, насърчаване на възраждането на природата. Тази двойственост е отразено в Martisor, където белите и червените цветове могат да бъдат разбрани като символи на мира и войната.
Археологически разкопки в Румъния доказат, че амулети, подобни на модерните Martisor е имало и преди около 8 хиляди години. Те са направени под формата на малки камъни, боядисани в бяло и червено, и са носени на врата. За първи път се описва Martisor от Иордаке Голеску (Iordache Golescu, 1768—1848)
Народни римски или дако-румънски музикални инструменти:
1. Tilinka (украински tilinka) - молдовски, румънски и украински народен духов инструмент, една отворена тръба, без дупки. Широко разпространени в селския начин на живот. Средната продължителност на tilinki - 35-40 см, но може да достигне 60 см дължина. По нашенски на това му викат дудуче.
2. Fluer (rum. fluier от Lat Flare, за удар) -. Духов национален музикален инструмент. От родът на дървени флейти с клюнообразен мундщук. Дължина 250-350 мм. Тя разполага с 6 звукови отвора …
Fluer - древен овчарски инструмент. Овчарите го използват за събиране на говедата и овцете в стадото. Fluer често присъства в Молдовските приказки, стихотворения и песни.
В Добруджа има подобен на Молдоваския - fluer dobrogene, който е направен от тръстика. Той е с седем дупки… На това нашите чобани още от времето на Цезарите му викат кавал, с колко дупки е – не съм запознат.
3. Двоин (или две) fluer се състои от две дървени fluera свързани един с друг. Единият fluera е с 6 игрови отвора, аи другият с 4. Двойна fluer позволява на музиканта да свири в два нюанса. Може би е един потомък на древните гръцки aulos.
4. Cimpoi (rum. cimpoi) - молдовски и румънски народни духови инструменти, разновидност на волинката.
Cimpoi се състои от кожа и 3 дървени тръби - една за циркулиране на въздуха и две за свирене: мелодичните (цели, конусообразни дължина около 20 см, с камбана от рог и 7-8 дупки) и т.нар. Burdonov (бас, звучи непрекъснато, състоящ се от 3 подвижни части, настроени в кварта или в октави по отношение на мелодия). .. Мехат е от кожа ярешка или агнешка кожа…. На това родопските римляни му викат гайда или кабагайда. Каква е разликата трябва да каже някой дето по му разбира.
Разбира се са описани и още няколко музикални инстрмента, които не се срещат на юг от Дунава, ама те са от някакви северославянски натрапници.
Най интересни са съвпаденията, които доказват 100% нашият произход са дадени от един от първите радетели на проримският произход на на дако-румъните. ….“Молдовците имат характери танци доста различен от този на другите народи, защото те не танцуват по двойки или четворки, като френците и поляците, а в танца участват много хора наведнъж, образувайки кръг или дълга серия. Когато всички се държат за ръце, танцуват в кръг и има преместване с грациозни размерни стъпка от дясно на ляво, този танц се нарича хоро…. “
ДИМИТРИЙ КАНТЕМИР, ОПИСАНИЕ МОЛДАВИИ (1727).
http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Kantemir/frametext23.htmСъщият описва и нещо като нашите кукерски игри, с водеща “баба”, дето гонят лошите духове, Коледарските обичаи с ходенето по къщите, с раздаването на колачи, също са описани.
