Първо Българско царство

[B. Georgiev - bozman]

ХРОНОГРАФИЯ
TЕОФАН ИЗПОВЕДНИК
л. м. 6171, р. х. 671.
 http://www.alanica.ru/library/Feofan/text.htm#TOC_id2715597
http://krotov.info/acts/08/3/feofan_05.htm



1.   В сем году в апреле месяце, индиктиона 1 го, скончался Мавиас, первый царь сарацинский.
2.   Он был вождем двадцать лет, эмиром двадцать четыре года; после него принял правление Изид сын его.
3.   В это время  народ  болгарский [1]  вступил во Фракию[2] .
4.   Здесь необходимо сказать о древности унновундо, болгаров и котрагов. [3]
5.   По ту сторону на северных берегах Эвксинского понта, за озером , называемым Меотийским, со стороны океана чрез землю сарматскую течет величайшая река Ател;
6.    к сей реке приближается река Тапаш, идущая от ворот Ивирийских в Кавказских горах, от сближения Танаиса и Ателя, которые выше Меотийского озера расходятся в разные стороны, выходит река Куфис  и впадает в Понтийское море близь Мертвых врат  против мыса Бараньего Лба.
7.   Из означенного озера море подобно реке соединяется с Эвксинским понтом при Воспоре Киммерийском, где ловят мурзулию  и другую рыбу.
8.    На восточных берегах Меотийского озера за Фанагориею  кроме евреев  живут многие народы.
9.   За тем озером выше реки Куфиса, в которой ловят болгарскую рыбу ксист, находится древняя великая Болгария, и живут соплеменные болгарам котраги.
10.   Во времена Константина на западе... [4]
11.   Кроват  [5] обладатель Болгарии и котрагов скончался, [6]  оставив пятерых сынов, которым завещал никогда не расходиться: ибо таким только образом могли они всегда владычествовать и остаться непорабощенными от другого народа[7].
12.   Но не в продолжительном времени по кончине его, пять сынов его пришли в несогласие и разошлись все, каждый с подвластным ему народом. [8].
13.   Старший сын, по имени Ватваян, соблюдая завещание отца поныне остался в земле своих предков;
14.    второй сын, брат его по имени Котраг, перешедший за Танаис, поселился насупротив старшего брата;
15.   четвертый и пятый, перешедши за Истр, или Дунай, один, покорясь кагану аварскому, остался с народом своим в Паннонии аварской, другой, пришедши в Пентаполис при Равенне, покорился царям христианским. [9].
16.    Потом третий по старшинству по имени Аспарух, перешедши Данаприс и Данассрис и остановившись у Ольги , реки [10].текущей севернее Дуная, поселился между первыми реками и сею последнею, находя сию страну отовсюду безопасною и непреоборимою: впереди она болотиста, с других сторон защищена реками, итак народу ослабленному чрез разделение представляла великую безопасность от врагов.
17.    Когда они таким образом разделились на пять частей и стали малочисленны, то хазары, великий народ, вышедший из Верзилии самой дальней страны первой Сарматии, овладел всею Запонтийскою Болгариею до самого Понта, и сделавши данником старшего брата Ватвайя, начальника первой Болгарии, поныне получает от него подати.
18.   Царь Константин, услышав, [11]. что по ту сторону Дуная на Ольге реке вдруг поселился какой то народ грязный, нечистый, и делает набеги и опустошения во всех прилежащих к Дунаю странах, т. е. тех, которыми они овладели, и где прежде жили христиане, крайне обеспокоился. [12].
19.    Он приказал всем легионам во Фракии перейти за Дунай, и двинулся на них с сухопутными и морскими силами, чтобы силою оружия выгнать их из занятых ими стран. [13].
20.    Он расположил пехоту между реками Ольгою и Дунаем, корабли поставил у берегов реки. [14].
21.   Болгары[15]., увидавши столь внезапное многочисленное войско и отчаявшись в спасении, убежали в прежде упомянутое укрепление и здесь искали безопасности. [16].
22.   В продолжении трех или четырех дней они не смели выходить из этого убежища, а римляне по причине болот не начинали сражения[17].; тогда скверный народ, полагая со стороны римлян трусость, сделался смелее.
23.    Царь страдал от жестокой подагры, и принужден был возвратиться на юг для обычного пользования банями;
24.    при нем было пять быстрых (судов) кораблей,– и домашние сопровождали его в Месемврию  .
25.   Оставляя военачальников  и войско он приказал обходить и вызывать болгар из убежищ их, и сразиться с ними, когда они выдут; иначе стоять в своих лагерях и наблюдать за ними. [18]
26.   Конные подумали, что царь бежит и объятые страхом обратились в бегство, хотя никто не гнался за ними. [19]
27.    Болгары уже приметивши это преследовали их, [20] весьма многих истребили мечом, многих ранили, гнались за ними до самого Дуная,
28.   переправились чрез эту реку, и пришедши к Варне, так называемой близь Одиссы, [21]
29.   увидели здесь плоскую землю, со всех сторон огражденную с тылу рекою Дунаем, с боков горными теснинами и Понтийским морем, [22]
30.    овладели живущими здесь семью коленами  славян и северян поселили на восточной стороне в теснинах береговых, [23]
31.    а прочих, обложивши данью, поселили к югу и к западу до самой Аварии, остальные семь родов, которые платили им дань. [24]
32.   Расширившись таким образом они возгордились и начали нападать на лагери и местечки под властью римскою находившиеся, и людей уводили в плен: [25] почему царь принужден был заключить с ними мир, согласившись платить ежегодную дань к стыду римского народа по множеству неудач его. [26]
33.    Странно было слышать и дальним и ближним, что подчинивший себе данниками все народы на востоке, на западе, на севере и на юге, теперь сам должен был уступить презренному вновь появившемуся народу. [27] 
34.   Но царь, веря что сие случилось по особенному Божьему промыслу, с евангельскою кротостью заключил мир.
35.    Он до конца своей жизни остался свободен от всех войн и прилагал особенное старание соединить разделившиеся всюду св. церкви Божьи со времен царя Ираклия прапрадеда своего, зломудрого Сергия и Пирра, которые недостойно правили престолом константинопольским, учивши, что в Господе Боге Спасителе нашем Иисусе Христе одна воля и одна сила.
36.   Чтобы истребить сие злое учение христианнейший царь собрал вселенский собор из двухсот восьмидесяти девяти епископов в Константинополе, утвердил догматы, поставленные на предыдущих пяти святых вселенских соборах, и на сем святом и точнейшем соборе, на котором председательствовал сам всеблагочестивый царь Константин, с благочестивыми иерархами, положил чтить благочестивое учение о двух волях и двух силах.



Втора част

  В тази втора част на материала, ще коментираме текста на Теофан, по реда на нашата номерация в синьо, както вече казахме. Със зелено сме разбили текста за по-лесно намиране на пасажите.

[1] – „В това време българският народ . . .” (3).
1.   Какво разбира Теофан под термина народ ? Ние твърдим, че неговото разбиране е далеч от днешното разбиране на народ (етнос, т.е. популация различна от други популации по своето име, език и т.н.) и употребата на Теофан на народ (εθνος) няма такава етностна индикация. Къде са доказателствата за това ? Това е фраза (12): „ Но не в продолжительном времени по кончине его, пять сынов его пришли в несогласие и разошлись все, каждый с подвластным ему народом.”
2.   За да бъде всеки син с „подвластния му народ” и отделно Теофан да  утвърждава, че Кубрат е владял един народ – (16) – „итак народу ослабленному чрез разделение представляла великую безопасность от врагов”, то е от ясно по-ясно, че под термина εθνος – (нация, народ) Теофан разбира и пише за механично  множество от хора, БЕЗ акценти  за неговото племенно или кланово делене. Народ е както множеството владяно от Кубрат, така и неговите по-малки части са народи, под водачеството на синовете му.

[2] – « . . . навлезе в Тракия» (3).
1. Къде е Тракия по времето на Теофан или още по добре от ІV в. до неговото време - ІХ в. ?  Имаме две Тракии в този отрязък от време – ІV – ІХ в.
1.1. Първата Тракия е «Диоцез Тракия» с главен град КПол и това е територията в червеният пунктир.
 
1.2. Втората Тракия е «Провинция Тракия» с главен град Philipopolis и е съставна част на «диоцез Тракия».
2. Като цяло, ще приемем за удобство по-голямото, т.е.  когато  Теофан говори,  през  6171 от Сътв. на света,  671 от Р.Хр. за Тракия, това е диоцез Тракия.
[3] «Тук е необходимо да разкажем за древността на оногундурите, българите и котрагите». (4).
   Нека видим какво дава руското тълкуване (като руските текстове от Хронологията, които коментираме,  ще ги даваме в български превод  за улеснение на по-младото поколение, което не е перманентно обучавано в този език). За българските текстове по въпроса не питайте, дами и господа – те са братчета-близнаци на текстовете на Големият Брат.: «Гръцките преписи на «Хронографията» на Теофан  и превода на Анастасий дават следните  форми на етнонима (болд мой). . .»
    Някъде да е казал Теофан, че оногундури, българи и котраги СА етноними ? Никъде не е казал. Дори не е казал, че СА народи (εθνος). Константин Порфирогенит от своя страна пише, че «оногундурите, преди са наричани българи» ( Отделно  термина „котраги”- Κότραγοι  се предава от Анастасий като Contragenses, която дума има етимология „хора, които са наети за нещо”. Под тази си форма и смисъл – контрагенти, този термин съществува и до ден днешен не къде да е, а именно в българският език. Още  термина оногундури съществува под формата Οὐννοβουνδοβουλγάρων –Уно-вундо-вулгарон, т.е.  хуно-в(б)ундо-българи. Никифор  още в началото на Бревиария, говори за „хуни и българи”. Като цяло, израза „оногундури, българи и котраги”, е съставен от една сложна дума с многобройни и различни изписвания (Οὐνογουνδούρων, Ονουνογουνδούρων, ’Ονογουνδούρων, Οὐννοβουνδοβουλγάρων, Onogundurensium ), която се тълкува по различен начин, от котраги, която може да е нарицателно име и българи. Само последният термин бива проследяван по-нататък в «своето древно изначалие» въпреки, че Теофан заяви, че е «нужно» да разкаже и за оногундури и котраги, а не само за българи. В повествованието по нататък за Кубрат, оногундурите и котрагите изобщо не се споменават. Така или иначе, е спорно и до ден днешен какво е имал пред вид Теофан изброявайки „оногундури, българи и котраги», защото в разказа му не става ясен промисъла на изброяването.
[4] Тук след т. 10., разказа на Теофан не е запазен. Доколко той е свързан смислово с Кроват е предположително, а не фактологично състояние на нещата, но няма да разглеждаме този проблем. Също така няма да разглеждаме странните географски понятия на Теофан изложени дотук, станали извор на поредица от  докторски и професорски титли в чоплене на Теофановите безмислици. Как Волга се влива в Черно море и извира от Океана и т.н. Нито един от компилаторите на Теофан Leonis Grammaticus,  Skylica-Cedrin и Zonaras не повтарят тези невероятни Теофанови описания на Северното черноморие и от това мисля, че става ясно доколко те са реални и истинни за тях. АКО споменатите кописти на Теофан не повтарят тези описания по представеното от нас съображение, ТО остава най-очевидното – тези описания не са съществувари в Хронографията, когато те са я копирали и са добавени по-късно. Все пак, писанията на Теофан са реален факт и доколко тези описания се прилагат  фундаментално в обучението на подрастващото поколение от гениалните български култур-трегери, за разлика от по-глупавите Лъв Граматик, Скилица, Зонара и т.н., подминали тези описания без внимание ( или тези описания са внесени от фанариотски преписвачи през средните векове) е ясна индикация за нивото на днешното Републиканско българско разбиране за историята.
[5] Продължаваме с Кров(б)ат/Ков(б)рат, даден с формата си Κροβάτου/Κοβράτου от Теофан. Виждате уважаеми читатели, че пише Кроват. Българската папагалщина обаче не се свени величествено да лансира изречения от вида :
 ” Главни извори за Велика България и Кубрат са византийските хроники на Теофан Изповедник и патриарх Никифор , които черпят информацията си от по-стари източници . . . ”.

-------->  --------->       

[B. Georgiev - bozman]

     Не мисля, че доста  читатели се съмняват във факта, че Теофан пише за Кубрат, но ако някой още се съмнява, то само да напише „кубрат” на GOOGLE търсачката и веднага ще бъде заровен до кръста от опровержения. Само, че има една малка подробност в „Хронографията” - Теофан НЕ ПИШЕ за Кубрат !
     От тук нататък започва една папагалска надпревара, кой как да кръсти Теофановият Кроват/Коврат, на който както виждате самият Теофан не дава еднозначно име.  Доколко пък Кроват се свързва РОДОВО с българите е информация изписана с  тоновете папагалско мастило, НО НЕ и според Хронографията  на Теофан.

[6]. „ Кроват, владетелят на България и котрагите починал…”.
    Тук е пределно ясно, че под България се разбира територия, а под котраги – име на народ. Какво е това име (котраги), нарицателно или етностно, вече казахме – Теофан не прави такива разграничения, то най-общо казано е името на човеците. Кроват като владетел на България, не е задължително да бъде българин, както за Юлий Цезар владетел на Египет не е задължително да бъде египтянин, Юстиниан Велики владетел на Месопотамия да бъде месопотамец и т.н. Според  порядките на ІХ в., обаче, изключено е владетел на скити да не бъде скит или владетел на сармати, да е различен от сармат по законите на клановото вождово право, т.е. Кроват е българин и котраг, АКО българин и котраг СА имена на етноси. Такова доказателство обаче още не е представено, поне по  наши сведения. Каквото и да означава това име – наемник или име на популация. Единствено държавната, имперско-законова уредба дава права, на една човек от един етнос да властва над друг от друг етнос, като това е уредено с писан закон, а не с обичайното кланово право на племето и т.н. Матриархата по това време е обичайно право за род само при евреите, така, че какви са били по народност майките или майката на синовете му, тук е без тяжест – важен е кой е бащата. А бащата е вожд на българи и котраги и . . . НИЩО ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА.
[7]. „да властват винаги и да не бъдат покорени от друг народ”- 11.
    Тук се декларира за синовете на Коврат, че са от една народност, т.е. те са част от племето (или общността). А името на тази общност вече беше указана – котраги – наемници според етимологията на името дадено от Анастасий Библиотекар. Тук се изключва тези синове да бъдат владетели на различни племена.

[8] «всеки с подвластния му народ».
   За тези народи вече говорихме в т. [1].

[9]. За четвъртия или пети брат дава сведение  Павел Дякон - (Paulus Diaconus или Paul Warnefried/Warnfridus; род.720 г. във Фриули, Италия; † 799 г. в Монтекасино)  в книга кн.V, гл.29,  изрично обявява Алцеко за Дук на българите (Vulgarum dux Alzeco) и дава сведения, че той се заселва в Sepinum (Caepinum), Bovianum et Iserniam (Aesernia), като и трите места се намират на диагоналния път (посока северозапад ---> югоизток) който свързва Рим с Бари в подножието на планината Тифернус. Той дава сведението, че Дука на българите, по неизвестни причини е оставил своя народ и само със своята армия е пристигнал в Италия (. . . incertum quam ob causam, a sua gente digressus, Italiam pacifice introiens, cum omni sui ducatus exercitu. . .). Това място е локализирано, като Самния от Hodgkin, кн. VI, 284.
Paulus Diaconus, Historia Langobardorum (ed. Georg Waitz, MGH SS rerum Langobardicarum, Hannover 1878) 12-187. (ed. Lidia Capo, Milano 1992). LIBER QUINTUS, 29 . „Per haec tempora Vulgarum dux Alzeco nomine, incertum quam ob causam, a sua gente digressus, Italiam pacifice introiens, cum omni sui ducatus exercitu ad regem Grimuald venit, ei se serviturum atque in eius patria habitaturum promittens. Quem ille ad Romualdum filium Beneventum dirigens, ut ei cum suo populo loca ad habitandum concedere deberet, praecepit. Quos Romualdus dux gratanter excipiens, eisdem spatiosa ad habitandum loca, quae usque ad illud tempus deserta erant, contribuit, scilicet Sepinum, Bovianum et Iserniam et alias cum suis territoriis civitates, ipsumque Alzeconem, mutato dignitatis nomine, de duce gastaldium vocitari praecepit. Qui usque hodie in his ut diximus locis habitantes, quamquam et Latine loquantur, linguae tamen propriae usum minime amiserunt.”

[10]. «След това третият (син) на име Аспарух, прекосил Днепър и Днестър и се установил до река Олга ( Olgum, Ολγον) северно от Дунав». 16.
    Името на р. Олга е записано като Олгу и Олгум в текст ІІІ (фототипните картинки). Дали фонетичното звучене е било Олгу или Олгум според гръцката и латинската реч и граматика,  нас не ни вълнува в това търсене. Заявено  е, че Олгу е река от Теофан и всякакви късни интерпретации  по този въпрос за «обширни земи» на север от Дунав нямат връзка с този източник – Хронографията на Теофан.
     Някъде да беше упоменато, че българи са тръгвали от Северното причерноморие и СА пристигали на север от Дунав? Не беше казано. Да е казано, че Аспарух води българи – също не. Да е казано, че Аспарух е българин – не. Няма сведение до този момент от какъвто и да е древен източник, че Аспараух е българин. Дори ако приемем, че сведението на Лъв Дякон от по-горе се отнася за брат му Алцеко, ТО точно Алцеко е посочен с аналогично определение, като това на баща си Кроват – «Дук ( dux, duce, duc, - римски военен чин) на българи». А когато нещо не е казано, то това е основание тази липса да се запълни със стотици  папагалски измислици, една от друга по блестящи. Когато е казано, че Кроват е владетел на българи и котраги, то това не значи, че самият Котраг е българин и/или котраг. Владетелят на роби не е роб, нито владетелят на планински гори е дърво. Тези неща трудно се схващат от българската историографска папагалщина, свикнала  да припява на Имперските кучета, независимо какво лаят.
[11]. «Император Константин, чувайки. . .» 18.
    Голямото веселие вече започва и ще направим малка отмора с няколко предварителни пояснителни пояснения за Константин Погонат. Преди да потегли към Делтата на Дунав (АКО потегля нататък), Константин води три годишна война с арабите, като контра офанзивата на Римската армия се развива в Югоизточна и Централна Мала Азия. Той е един от малкото императори, които водят битката редом с легионите си, предполагаемо като конник.  Нещо съвсем не безопасно, от което получава и сериозна рана в бедрото, която е може би една от причините  да развие впоследствие подагра. А съчетанието  „подагра – ездач”  е доста болезнена комбинация. При завръщането си в Константинопол той не дава отдих на войската и потегля на север – към Делтата. Това е свързано  със съобщението на Теофан, „всички войски да преминат в Тракия”. Военната организация по това време е станала основна  имперска структура – казано на съвременен език – имаме повсеместна  милитаризация на Империята, като основата й са темите. Това темно преразпределение, ликвидиращо Константиновата организация на гранични и действащи войски не е разгледано основно в съвременната историография, според наше скромно мнение. Такова разглеждане би дало ако не пълен, то поне задоволителен отговор и най-важното обосновано реален, както на фантасмагоричните „славянски инвазии”, така и на безкрайните рокади разигравани от имперските исторически школи на основата „етноси”, по правилото – „тука има, тука нема”, докомплектовани със „страшни опустошения”, „изчезнавания на траки, гети” и т.н. Какви са основните резултати от такова темно преразпределение на войската. В европейската литература по този въпрос се казва, че темите са по гъвкава и целесъобразна организация, но историческите резултати са други. Именно след темната организация, ИРИ се срива окончателно във военно отношение и никога не възстановява предишните си територии.  За нас причина за това са именно темите, активирали  местното управление и разпокъсали страната. Друг момент са войнишките бунтове по икономически и религиозни мотиви от Виталиан, та до Василий ІІ.
   По темата.
„Чуването” на Константин, в този случай е очевидно сведение от сигурни военни източници, защото не се разкарва армия на 600 км само за проверка на дворцови слухове. Тук долавяме тънка ирония и подигравка лансирана от Теофан, присъща на двойночуствителните и духовно извисени люде.
[12]. «  . . . че от другата страна на Дунав, около река Олгу се е заселил народ мръсен и нечист и прави набези и опустошения по всички околодунавски страни; тези които те сега са овладели и където преди живееха християни, много се разтревожил.» 18.
   В т. [2] поместихме карта на римската част на областта. За по-пълна представа препоръчваме картите на д-р Крънджалов, които разглеждат Дунавските валове:
https://sites.google.com/site/runiistorianew/dr-d-krandjalov---les-vallumsl
  фиг.3   фиг.4   фиг. 5  Тук във фиг. 5 прехвърлихме с приблизителна точност валовете от картите (фиг.3 и 4)  на д-р Крънджалов за да се видят. Укрепените пунктове за които говори Крънджалов ги няма нарисувани, но припомняме, че те са били на такава дистанция един от друг за да поддържат визуален контакт  и обзорен контрол върху валовете (картинка. 6) . Ние твърдим, че подобни  по гъстота фортификационни съоръжения няма на друго място в Римската империя. Валовете на юг от Дунав са обезпечени с крепостите Noviodunum (Troemsit), Haemipolis,  Istrum, Callatis, Tomi , Dionisopolis, Axiopolis (нарисувани със сини квадратчета) и селища с «местни», тракийски имена според акад. Ст. Младенов Buteridava, Capidava, Scenopa, Padisara, които не сме поместили в въпросната фиг. 5. Със зелен шпрей е маркирана евентуалната територията от която тръгват българите според офиц. постановки и стигат „близо до Одесос” (Варна). Виждате, че по мащаба на картата, маршрута е около 200 км. по права линия, което означава минимум 300 км., по азимут удобен за преход. Това е почти толкова колкото е разстоянието от Одесос до КПол ! Виждаме че точно по маршрута на валовете между Томи и Аксиополис, днес съществува канала Черна Вода – Констанца, които са нови имена на първите две крепости.
   фиг.6 .  Тази картинка е поставена не защото е обективно отражение на конкретно място, а защото отразява една топонимия  сходна с топонимияна на района в Северна Добруджа  по линията Tomi – Auxiopolis.

[13]. « Той заповядал на всички теми ( тук под теми се имат пред вид войсковите подразделения – б.м. ) в Тракия [13.1.]. да прекосят Дунав и се движил след тях със сухопътни и морски сили, за да може със сила да ги прогони от заетите от тях земи». 19.

    Някъде да е казано в текста, че това място към което се насочва Константин  е Делтата !? Няма такъв текст. «Зад Дунав около р. Олгу» е пространство от извора до устието на р. Дунав и ЗАД него. Допълнително е уточнено – «където преди са живяли християни». Къде «преди са живали християни» ?. Да вземем възможно най-близкото сведение – от 535 г. Юстиниан, новела 11, «Върху прерогативите на Архиепископа на Първа Юстиниана» : ”. . .  Понеже нашата държава сега, с Божия помощ, се тъй много увеличи, тъй че ние сега имаме много градове от двете страни на Дунава . . . ” 
     Християни през VІ в. са живяли повсеместно навсякъде около Дунав, защото са изминали 200 г. от провъзгласяването на Акта на Галерий за веротърпимост и множество събори и т.н.
    Още.
    Имаме уточнени от Теофан ДВЕ  ЛИНИИ (конфигурации, множества)  за придвижване на войски. Първи са темните войски и вторите , „след тях” са сухопътни и морски сили начело с Императора ( в Бревиария на Никифор, няма делене на темни и други войски, нито, че едните следват след другите). Тук има множество варианти, кои са темните войски (поместни или сбор от други теми) на които няма да се спираме. Очевидно темните войски са подвластни на Константин Погонат, но искаме да забележим една много ясна индикация, че той НЕ Е начело на тези войски, от което идва естественият извод, че тези темни войски имат командир или командири извън непосредствения контрол на Императора.
    Защо десетките, да не кажем стотици изследователи на Хронографията не се спират на тези пасажи (поради недоглеждане или умишлено за нас е без значение) !?.  От  гледна точка на Римската теза отговора е много прост и много ясен. Защото ще се окаже, че императорската войска е съставена от два корпуса и авангардния темен корпус е възможно да се е разбунтувал и той да е тръгнал срещу

-------->  --------->

[B. Georgiev - bozman]

императора (т.е. същата ситуация от времето на Ватилиан отпреди приблизително 100 г.) и тъй като тези хора са наречени българи по нататък в повествованието на Теофан, ТО лансираните десетки Азиатски тези за произхода на българите да загубят основният си първоизточник.


    Е, по тази линия на мислене,  става пределно ясно, че тези темни войски са бившите гранични войски или войските от втора погранична дислокация, т.е. бившите linitanei (comitatus) или  pseudolimitanei (сomitasenses) от Долна Мизия и Скития, които са реоганизирани и преименувани във друга военна структура, а именно – темната.
[13.1.]. Ето тук са упоменати тема Тракия и префектура Тракия -  гл V, т. А.2.
https://sites.google.com/site/runiyistoriabozman/archiepiscopus-bulgariae



[14].   «Той разположил пехотата между реките Олгу и Дунав, а корабите по бреговете йм ( или наблизо според превода на Анастасий Библиотекар)…»  20.
Не е упомената никаква Делта или ръкави на Дунав, нито Черно море. Дали р. Олгу се влива в р. Дунав или в Черно море не е ясно, защото пехота може да се разположи между двете реки и при двата случая. Както виждате уважаеми читатели, все още не е упомената никаква конница, нито как тази конница се е озовала от северната страна на Дунав и т.н. Това разбира се не предполага тя да не влиза в състава на упоменатите «сухопътни сили» в т. 19. [13]., но АКО не е упомената и в текста изведнъж се появи конница, как ще се разбере чия е тази конница, на темите или на сухопътните сили !?  А тази конница ще се появи за да дообърка и без това обърканата фабула на Тео.

[15].  «Българите . . .» 21.
    Е, откъде дойдоха тези българи !? Нещо повече, те българите дори не бяха заявени да тръгват нанякъде, както и котрагите. Те бяха обявени като подвластни на Кроват и . . .толкова. Как се разпредели народа на Кроват в народи под командването на  синовете му и освен това българи и котраги между петимата братя юнаци е един от дифузните необясними моменти в Хронологията. Също поставянето на подлога във форма «българите» очевидно подсказва, че за тези българи вече е говорено, НО за тях не е говорено в текста който имаме. Те се появяват в текста под форма подсказваща минало споменаване, а такова няма.

[16].  «. . . виждайки внезапно толкова многочисленна войска и отчаяни в спасението си те се скрили в упоменатото преди това укрепление, където се почувствали в безопасност.». 21.
      Тук искаме да обърнем внимание на това уравнение от първа степен с две неизвестни – българите и укреплението, което е нерешимо. Ако под  българи се разбира мръсното и нечисто племе (както го разбира и ученото войнство ) то е доста загадъчно как тези, които опустошават двете страни на Дунав, римски територии очевидно с войски,  надлъж и нашир,  внезапно се сепват от многочислената войска, която вероятно е пътувала десетки дни до Дунав, като преди това е предварена от темните войски на РИ. Както и да е – българите внезапно виждат римляните и се затварят в укреплението. Откъде изникна това укрепление, моля !? И то дори „упоменато преди това” ? За всеки, който може да чете и помни е очевадно, че такова укрепление няма изписано в текста, не само „такова”, никакво укрепление няма в текста досега. Тук имаме минимум два подварианта. Или е имало такъв текст с упоменати българи и укрепление, но е отишъл в печката, подобно на други многобройни неразбираеми и еретични писания според попското виждане на света, или това е текст от друг вид творба и  тези, които са събирали писанията на Теофан след смъртта му, са го принадили механично към Хронологията.

[17].  « В продължение на  няколко дни те не смеели да излязат от това убежище, а римляните поради блатата, не започвали сражение. . .» 22.
     Нещо се объркаха пак нежните Теофанови мисли. АКО поради блатата римляните не започват бой с българите в укреплението, ТО значи блатата СА между укреплението и римляните. За тези които не са отваряли  материали по история на Римската военна организация, ще поясня, че съществуват специално обучени хора (роби, строители,  дърводелци и т.н.), които съществуват в армията САМО с тази цел – да строят лагер, когато войската спре – те не участват в сраженията – те копаят, забиват колове, правят огради и т.н. – това е тяхната битка.  За тези три или четири дни, които споменава Теофан, римската войска е в състояние да се обгради с лагерен ров и ограда от колове дори на пустинно поле, където няма и клечка за горене – целият набор от колове, стълби, лопати и т.н. се носи от тези, които са по «лагеростроенето». Блата, за които споменава Теофан има по протежение на почти целият север бряг на р. Дунав, така, че споменаването на блата отново не индикира Делтата. Тези блата може да са преграда за римляните да нападнат, но те също така са преграда и на българите да излязат. Една много удобна позиция за римският легионер (както и за всеки професионален военен по принцип), за когото най-добрият вариант е, да не се бие.  От тази позиция ние заявяваме, че цялото поселение на укреплението -убежище, ако ще вътре да е било пълно с възпитаници на Рамбо и Чапаев, ще бъде унищожено от римската армия, без дори обсадените да могат да напуснат  укреплението си – ще бъдат изтребени и изгорени,  като на обикновена римска воинска тренировка по далечен обстрел. Нека не се забравя, че точно тази «сухопътна» армия само преди година или две  унищожава 100 000 оттеглящи се араби в Мала Азия, които обсаждали КПол, като е опожарила и арабската флота преди това. И ето сега тези легиони, са обсадили «убежище сред блатата» и се «страхуват да го нападнат»  според Тео!?.
    Ами това са наситени едновалентни алифатни пари от попски зимници!
    Това «убежище» ще бъде засипвано планово и кротко с камъни и огън, докато бъде превърнато на пепелище,  като редовите римски легионери няма да загубят и един войник! Да продължим виждането на Тео по въпроса.
[18]. « Той заповядал на стратезите и войската да заобиколят българите и да ги предизвикат да излязат от укреплението и да ги разбият когато излязат; до тогава да стоят в лагерите си и да ги наблюдават . . .» 25.
     Виждаме че горе ( в [18] )  пише, че римляните не започвали сражение поради блатата, а сега пише, че не започвали сражение, защото така заповядал Император Константин. Е, два текста ли имаме събрани оттук-оттам или винени пари мътят главата на Тео ?
[19].  « Конниците помислили, че царят бяга и побягнали обхванати от страх, въпреки че никой не ги гонел».  26.
   Тук се срещаме с върхово постижение в нежната белетристика  сътворена от  чувствителната душа на Тео или преписвачите му, белязана с опасения за вечни мъки, страх от Бога и Дявола и т.н.. Освен това, Тео няма представа, че професионалните военни не действат според желанията и помислите си, а действат според  получени заповеди. Друго ново действащо лице в мизансцена са конниците. Само отбелязваме, че конници не бяха упоменати досега, но пък беше упомената сухопътна армия, в чийто състав би трябвало да са конниците. Много любопитен момент от цялото повествование е, че когато Тео говори за сухопътна войска изобщо не се сеща за кавалерията и когато говори за кавалерия, легионите отсъстват. Това не само (за кой ли път) доказва пълната неосведоменост на Тео по въпросите за които говори, но индикира и още нещо – фабула от речеви откъси, които не са свързани смислово един с друг. Доколко в разглежданият материал преобладава едното или другото, не можем да разгледаме в този материал, поради мащабността и обема на въпроса.

[20].  « Българите забелязвайки това започнали да ги преследват . . .» 27.
   Ето тук пешите легионите се изпариха от повествованието, а те както си спомняте, бяха обкръжили българите в укреплението, като освен това, между тях се намираха и блата, които пречеха за движението на легионите към «укреплението-убежище». Тези обстоятелства обаче  не могат да  попречат  на летящата българска чета. Тя минава през блатата, както Христос мина по водата на Галилейското езеро, прелетя  над обкръжението на легионите със звездни коне модел «Бул-Пегас TDI»  и започна люто преследване. През това време естествено легионите, които ги обкръжават нямат и представа какво става наоколо, защото българите са със шапки невидимки и легионерите продължават спокойно да играят табла (военна плячка от арабите) и да чоплят  семки. Как пък не забелязват бягството на конниците от собствената си войска  и да хукнат да бягат и те . . . и аз не мога да се сетя. Може би поради димна завеса (български военен патент – изобретение на «Кроват & CO»)  покрила  римският лагер . . .

[21].  « . . . много от тях посекли с меч, много ранили и като ги гонили до самият Дунав, прехвърлили се през тази река и дошли до така наречената Варна, близо до Одесос . . .”. 27.
   Виждате уважаеми читатели, че изтреблението на римската конница е почти тотално, защото тя изчезва от повествованието – явно са избити до крак.  Римските легиони пък още чоплят семки край „укреплението-убежище” и турнира по табла е към полуфинала и също не участват в мизансцена. Тук е коректно да направим един преглед на „преследването”. От терминологията на повествованието личи, че за Тео разтоянието от „укреплението-убежище” до Дунав  и после до Варна е почти равнозначно. По-горе пишеше, че корабите на римляните са дислоцирани по бреговете на Олгу и Дунав, но Тео вече не се сеща за тях, да приемем, че са потънали поради претоварване или славяните са ги пробили с подострени тръстики и те са потънали.  АКО приемем всеобщото папагалско предположение, че българското укрепление е зад  Делтата, то от там до „близо до Одесос” има 300 км. по днешните асфалтирани шосета и за този преход е нужен седмичен кавалерийски усилен ход. За Тео обаче тези минимум 300 км. не съществуват, не съществуват и големите римски градове-крепости Иструм, Томи, Аксиополис, не съществуват  и гранични валове,  тъй като българите са със Бул-Пегаси, като по пистата на Монца, да не говорим, че такова преследване на такава дистанция е невиждана и нечувана акция във военната  история и т.н.  (Никифор, чийто „Бревиарий” е в началото на материала е още по-блестящ с географията - за него Варна на намира ДО Дунав).

[22].   « . . . видяли тук равнина, оградена от всички страни – откъм тила с р. Дунав, отстрани с планински клисури и Черно море . . .»  29.
    Много ясно Тео дава да се разбере, че за него разстоянието от Дунав до околностите на  Варна е в порядъка на десетина километра, след като тази равнина може да бъде «оградена» от Дунав, Черно море и някакви височини с цел удобна отбрана. Крайно ясно и безапелационно доказателство за азимутните конфигурации и на географски разстояния в понятията на Тео. С една дума – пълно и абсолютно безхаберие. Е, това безхаберие по описваните места +  пълно безхаберие за описваните военни дела и проявления, каква сума дават  «безхаберие» + «безхаберие» ?  Отговора е еднозначен и всеизвестно оповестен от казионните специалисти –  Най-сериозният документ за Първото  българско царство !

[23]. « . . . завладяли живеещите тук седем колена  славяни и северяните  изпратили да се заселят на изток в крайбрежните теснини . . . »  30.  
   Теофан даже не се досеща, че това е римска территория, а може и дори да не знае това, което е по-вероятно. А римската територия е организирана не само по отношение на римските пътища, но също така са означени владенията (синурите) на всеки земевладелец или наемател на земята съм специални колове, чийто преместване се наказва най-тежко. За писалият тези редове( Теофан или  преписвачите му), тази правова законност на римската държава е непонятна. Тео е възпитан в императорския дворец и на нас е изключено да не е запознат с основните моменти на този закон, който е всеизвестен и за неговото изпълнение следят хиляди имперски служители,  да толкова много,  че по това време VІ в. - VІІ в.,  вече се наблюдава бягство от земеделските  земи,  както на собственици, така и на наематели,  поради невъзможността да плащат имперските данъци.  Очевидно тези които събират продукция са станали повече от тези които я произвеждат ( нещо подобно на днешната ситуация в българско). Тези положения са заложение още от  Юстиниан Велики в « De omni agro deserto» кн. ХІ, гл. 59, където са събрани  земеделски закони от Константин Велики, Валентин и Валент, Грациан и Теодосий,  Аркадий и Хонорий и т.н. Тео обаче не знае за тях и според него,  всеки новодошъл в РИ може да премества човешки маси на територията на империята както му хрумне, а през това време Императора е на кални бани в Несебър.  Несъмнено крайно сериозен документ за българска държавност използван блестящо от  фаворита на имперската руска политика – Васил Златарски !

[24]. « . . .  а други обложили с данък, заселили на юг и на запад до Авария останалите седеем рода, които йм плащали данък.»
    Тъй като това изречение е крайно неясно по своето съдържание, ние ще представим и официозния превод, по който се държат изпити в българско:
[23] + [24] ---  „… и след като покорили измежду намиращите се племена т. нар.(а) седем племена, поселили северите от предната клисура на Верегава (в) (вероятно Рижкия проход) към източните части, а от юг и запад до Авария останалите седем племена, които плащали данък (с).”
Държавни зрелостни изпити; Тестове и материали.
    Както виждате от това текста не става по-ясен, като във варианта на официозите се внесени следните метаморфози, за да изглежда безумният текст на Тео по-смислен:

[B. Georgiev - bozman]

(а) – Няма пояснения от Тео, „така наречени”, „така назовани” и др. подобни от този вид. Защо е внесена тази модификация ? Много просто. Защото Тео е зле с аритметиката и когато  извади от седем единица, получава пак 7. Тео пише, че са покорени  7 племена, изпраща северите на изток и на юг и . . на  запад отново изпраща седем племена.
(в) – Теофан пише, че северите са заселени В теснината Μερεγάβων, А НЕ от Μερεγάβων на изток както е редакцията на старателните поправячи на Тео. Какъв е проблема ? Пак поправяне на чудесиите на Тео, тъй като е известно от много източници, че северите са многобройно племе и да се натъчне това племе в една клисура е невъзможно освен  предварително накълцани на ситно. Откъде да знае Тео тези работи, той може и в пещера да ги вкара.
(с) – В това изречение е споменато два пъти плащане на данък. Първият път може да се подразбере, че събирачите на този данък са българите, които са го наложили, НО за северите е указано втори път в минало време, че СА плащали данък. Естествено, че двете плащания на данък объркват официозите и както виждате те просто елиминират едната дума. Е, с такива подстригвания на текста и преправяния на думите на Тео, МОЖЕ да се признае текста за солиден документ; без тях, текста на Тео е за редакция  „Хумор и Сатира”.  Във вида, обаче който дава Тео (или както предположихме вече, неговите преписвачи) този текст буди само недоумение, и за тези които имат чувство на хумор – веселие.

    Какво имаме дотук ? Българите минаха по водите на блата с шапка невидимка ( легионите изчезнаха за удобство на приказката, да не йм се пречкат по пътя), изклаха до крак императорската конница ( и корабите потънаха или сублимираха, също за да не се пречкат на летящата чета ) преминаха 300 км. и като се обърнат от тепетата край Варна – пак виждат с орлови очи р. Дунав зад себе си как ги пази откъм тила, събират данъци и изпращат хора на стотици километри ( Златарски уточнява, че изпратили славяните до Искъра, защо не са ги изпратили до Белград или до Лондон не става ясно), разпореждат се по билото на Стара  планина, а през това време, Император Константин Погонат само на 5-10 км. под същата тази планина прави кални бани, нехае за изчезналите легиони, за изтребената си конница и сублимиралите кораби. Цирк!

[25] – « Така разширили се те се възгордяли и започнали да нападат лагери и места под римска власт, отвеждайки хората в плен: . . . » 32.
   Ние крайно сме озадачени, не че българите се възгордяли, естественно е да се възгордеят от такива опустошения, които може да роди в днешно време само фантазията на Steven Spielberg в  “Star Wars”, учудени сме защо са се спрели горе на планината !? Унищожили пехотата, конницата и флотата на Римската мощ, императора в ръцете йм, само на 1 час галоп по нанадолнището, те изненадващо . . . стоп - дотук. Да са се изморили от битки - не личи. Те, както продължава да пише Тео, нападат лагери и места под римска ласт. Както четете уважаеми читатели, пише ТЕ се разширили и ТЕ се възгордяли. Да срещнахте някъде името на юнака Аспарух, основал държава – няма такъв.
[26] – « поради което императорът бил принуден да сключи с тях мир, поради множеството си неудачи, съгласявайки се да йм плаща ежегоден данък за срам на римския народ.» 32.
   Някъде да пише, че Император Константин е отстъпил римска земя за българско владеене от летящата българска чета – не пише. Те продължават да са на римска земя и навярно плащането на данък йм улеснява житието-битието, наместо да ходят нагоре-надолу и да се бият. Какво получават българите спрямо този договор ? Получават пари. Някъде да е казано, че Император Константин се отказва от земите на север от Стара планина ? Не е казано. Къде е българската държава дотук (за юнака Аспарух да не питаме) –  няма такава. Не само няма до този момент – изобщо няма ТАКАВА ДЪРЖАВА до качването на цар Петър І на престола и ПРИЗНАВАНЕТО МУ НА ЗА ЦАР от  Римската държава. Ако оторизираните от държавата разпространители на приказки разпространяват такива вицове, то не значи че тези вицове имат тежест, като историческо сведение.
[27] – « Странно било за близки и далечни да чуят, че подчинявайки всички народи на изток и запад, на север и юг (а) той бил заставен да отстъпи пред новопоявилият се народ (в) ».
  (а) --- Тео пак забрави какво писа няколко реда по-горе, в [26], че имал неудачи. Под неудачи очевидно се разбират политическите и военни прояви на Императора, който е тук именно в ролята си на Първи в Римската държава. По-горе имал неудачи, тук – покорил всички народи наоколо. Такива писания могат да бъдат разгледани към днешна дата само като стресово влияние на алкохол или марихуана. Това не са нормални разкази от човек с редовно съзнание и редовна реч.
(в) --- Тук имаме отново амнезия Теофанова на паметта. Именно в тази Хронография, той  споменава на два пъти българи, през 502 и 514 г., ето справка например тук: http://www.vostlit.info/Texts/rus2/Feofan/text.htm  в «Църковна история» на Анастасий Библиотекар на стр. 87 долу,  който цитира 247 стр. от Хронографията на Теофан и т.н. На други места първата година е 505, това не променя по същество въпроса, че Теофан пише за българи още в началото на VІ в. И тук изведнъж . . . «новопоявил се народ». Моля да обърнете мнимание на глагола, той не е «отново-появил се народ», а «ново-появил се», т.е. за първи път. Ето това се счита от казионната историография за «най-сериозният паметник за Първо Българско царство». Доколко е сериозен – виждате сами, къде е пък Първото царство, няма да питам, да за не наруша глазурената заливка на Казионната  торта.

    По нататък благочестивият Тео ни запознава как при Ираклий имало Божии една воля и една сила, при Константин Погонат две Божии воли и сили . . . който е любопитен може в сайт Православие да намери продължението за Три Божи воли и сили и . . . тъй върви света – към четири воли и четири сили Божии.
    Ститаме нашата задача попривършена, след като запознахме читателите с многобройните забежки на Тео в литературните гъсталаци и историческите недомислици. АКО това може да се счита за най-важният документ  за Първо Българско царство, ние можем само смирено да промълвим: Боже – Пази България.

Край

Този материал с няколко картинки и появнения на руски тук:
https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxwcm9pc2hvZGFuYWJ1bGdhcml0ZXxneDoyMzNkOWRhNmI5N2UwMzg1

[vekil]

По линка, на мен ми излизат половин страници, отрязани от дясно.

[Pomak]

Много нещо изписано, Боце - да се чуди човек дали си струва да се разчопля в наши дни казаното/писаното от един гръцки поп, определено краен българомразец по негово си време, което само разкрива дълбоката неосведоменост и неученост на гръцките попове и тогава както и днес. Идеята е една - да бъдат изкарани шибаните гърци не само древни колкото са и българите, но направо и първите хора на Земята. Това е много характерно за всички човешки общности чиито генетични уродства са захвърлили в гириза, но които са успели - ксоркото и странно да е пак благодарение на уродствата си - да оцелеят и дори да се намърдат отново в нормална човешка общност, като паразити естествено.
Та, каква стойностна информация ти дават писаници като тези на Теофан? Никаква или почти никаква според мен. Жалкото е че нашите червени папагали са изградили една цяла измислена и фалшива история на българите въз основа на неуките драсканици на шибани гърци като тоя Тео. Но всъщност задачата им е била такава - да съставят една фалшива, невярна и смешна история на българите и Тео им е бил добре дошъл. Ако не е бил той, все са щели да намерят друг българомразец-серсемин да обосноват продажната си история. Затова прави чест на д-р Асен Чилингиров, на Георги Сотиров, на Цани Гинчев, на Емил Живков, на Георги Раковски дори, че не бяха спряли и не пират да разчистват бунището наречено българска история... Но като цяло аз смятам че нещата са загубени - щом е останало на някакви интернет форуми и на самотни учени да водят борбата - тя е обречена!
Помака

[T.Jonchev]

Сигурно никога няма да престана да се изненадвам на ентусиазма на Боцмана, както и на неговата самоувереност.

Той пледира за това, че българската история е фалшифицирана от руснаци и руски протежета в българската наука, поради което подозира българското издание на Теофан (в ГИБИ т.III) в преиначаване и фалшифициране, а използва изданието на Теофан на Бодянский от 1852г., което е по-старо с повече от век и което съдържа безброй кусури. За мен това е доста странно - нима Боцман смята, че Бодянский някакси се е опазил от влиянието на панславизма или на руските имперски политики? Не мисля.

Всъщност Боцман използва Бодянский, защото не знае гръцки език и му е потребен лесночетим превод. Но при неговата презумпция за фалшификации да се ползва руски превод не е по-логично, отколкото да се ползва официозното българско издание на текста.

Винаги съм се опитвал да убедя Боцмана, че не могат да се правят качествени коментари и оценки на извор, ако не работиш - и то изключително компетентно - със съответния език. Ето и пример:

[24]. « . . .  а други обложили с данък, заселили на юг и на запад до Авария останалите седеем рода, които йм плащали данък.»
    Тъй като това изречение е крайно неясно по своето съдържание, ние ще представим и официозния превод, по който се държат изпити в българско:
[23] + [24] ---  „… и след като покорили измежду намиращите се племена т. нар.(а) седем племена, поселили северите от предната клисура на Верегава (в) (вероятно Рижкия проход) към източните части, а от юг и запад до Авария останалите седем племена, които плащали данък (с).” Държавни зрелостни изпити; Тестове и материали.

    Както виждате от това текста не става по-ясен, като във варианта на официозите се внесени следните метаморфози, за да изглежда безумният текст на Тео по-смислен:
(а) – Няма пояснения от Тео, „така наречени”, „така назовани” и др. подобни от този вид. Защо е внесена тази модификация ? Много просто. Защото Тео е зле с аритметиката и когато  извади от седем единица, получава пак 7. Тео пише, че са покорени  7 племена, изпраща северите на изток и на юг и . . на  запад отново изпраща седем племена.

Има. В гръцкия текст на Теофан преди "седем племена" / "седем рода" (επτα γενεας) стои уточнението τας λεγουμενας (така наречените). Защо да са "така наречени" въпросните племена/родове е отделен въпрос, по който може да се спори, спорило се е и продължава да се спори. Обаче пояснението присъства, а не е измислено от българските преводачи на Теофан. Ако Боцман знаеше гръцки, щеше да разбере това.

Могат да се дадат и други подобни примери, но едва ли е необходимо да пиша километрични постинги, за да илюстрирам мисълта си.
Проблемите на една историческа неука не се създават от изданията на източниците (стига да са професионално и компетентно направени), а от тълкуванията им.

[B. Georgiev - bozman]

Той пледира за това, че българската история е фалшифицирана от руснаци и руски протежета в българската наука, поради което подозира българското издание на Теофан (в ГИБИ т.III) в преиначаване и фалшифициране, а използва изданието на Теофан на Бодянский от 1852г., което е по-старо с повече от век и което съдържа безброй кусури.
---  Все пак съм представил и модерна българска трактовка на превода, от която  трактовка ( с краен брой кусури),  отново се правят идиотски изводи.



 За мен това е доста странно - нима Боцман смята, че Бодянский някакси се е опазил от влиянието на панславизма или на руските имперски политики? Не мисля.
--- От един дол дренки са, очевидно.



Всъщност Боцман използва Бодянский, защото не знае гръцки език и му е потребен лесночетим превод.
--- Да, така е. Но пък като чета българския превод, ме наляга мирска скръб. Как да се вярва на преводачи от гръцки на български, които не правят разлика между  ετνως  и γενος . Това си е руското мужишко обучение – „ и мотоцикл и швейная – машины  блять”. Понеже виждам, че стъпваш на пътечката твърде плахо, няма все още да представям превода на Анастасий Библиотекар, който пък ИЗОБЩО не говори за седем племена, а за славянска популация  – „седмо поколение на този свят”  -  ..., et Sclavinorum illic degentium septem generationes . . . , което пък потвърждава, ССТ (Славянската служебна теза - https://sites.google.com/site/runiyistoriabozman/slavanska-sluzebna-teza ,
че склавините  (Σκλαβινων   в текста на Тео) не са племе и т.н.



 Но при неговата презумпция за фалшификации да се ползва руски превод не е по-логично, отколкото да се ползва официозното българско издание на текста.
--- Не съм казал такова нещо.  Давай за пример, който искаш папагалски превод, от което време – те са еднакво смехотворни.



Винаги съм се опитвал да убедя Боцмана, че не могат да се правят качествени коментари и оценки на извор, ако не работиш - и то изключително компетентно - със съответния език. Ето и пример:
--- Примера е в поста на Легата, няма да го копирам. А тази препоръка за работа с текста на оригиналния език, съм я приел като много правилна и вярна и . . . вече почти 6 г. всичките ми изводи СА от оригиналните текстове Легат, ако си забелязал, а не от папагалските ЙМ модификации.


    Както виждате от това текста не става по-ясен, като във варианта на официозите се внесени следните метаморфози, за да изглежда безумният текст на Тео по-смислен:
--- Е, след като във варианта на официозите  са внесени метаморфози, това не е ли манипулация на извора !? И бих казал 100 % манипулация.  И тази 100 % манипулация е „Основен извор за Първо Българско царство”.  За маниерите на официозите това е допустимо вмешателство – е, Легат, за каква наука пледираш приятел, изведена ЧРЕЗ „бъркачка” (метаморфози) по текста.  Това е по-скоро готварски маниер за правене на ешмерия каша.



В гръцкия текст на Теофан преди "седем племена" / "седем рода" (επτα γενεας) стои уточнението τας λεγουμενας (така наречените). Защо да са "така наречени" въпросните племена/родове е отделен въпрос, по който може да се спори, спорило се е и продължава да се спори.
---Нека забележим трактовката на Легата - за какво се спори. Ами спори се ЗА „идиотския предвод” от така наречени „седем племена”, докато нито Теофан говори за племена (той казва родове), нито Анастасий Библиотекар в латинския превод, говори за племена, а казва „поколения”. Очевидно с така поставения модифициран превод, червената папагалщина може да спори на каша кафе (с намаление - от Държавния бюджет)до Второ Пришествие ПО  измислените си простотии. Математиците например могат да преправят 2+2=3,99 от табл. за умножение и също да спорят, поповете да спорят колко Давола могат да се поберат на върха на иглата . . . пардон, по това вече беше спорено. . . .



Обаче пояснението присъства, а не е измислено от българските преводачи на Теофан. Ако Боцман знаеше гръцки, щеше да разбере това.
--- Ясно  е, че чепкайки две думи, ти бяга цялостния смисъл на цялото изречение. Опитай пак. И с „така наречените родове”, изводите на официозите за далече-далече зад хоризонта от смисъла на текста, защото АКО "род" означава "племе" за българските официози, значи тези официози са походящи за професиите  "заслужил бригадир" или "знатна доячка", а не за "историци".



Могат да се дадат и други подобни примери, но едва ли е необходимо да пиша километрични постинги, за да илюстрирам мисълта си.
--- Да де, тя така беше илюстрирана, че . . .



Проблемите на една историческа неука не се създават от изданията на източниците (стига да са професионално и компетентно направени), а от тълкуванията им.
---  Очевидно тук имаме СЪЗДАВАНЕ на проблеми Легат, а НЕ такива налични в текста. В текста се казва едно-към едно, че има наличие на РОДОВЕ  и тези „родове” на гръцки съм убеден 100 %, че имат смисъл в гръцката реч на „поколения”, точно както го е превел Анастасий Библиотекар, а не както са преведени от Червените папагали в българско, за да галят азиатския слух на Дяда Ивана.
Поздрави.

[B. Georgiev - bozman]

Много нещо изписано, Боце - да се чуди човек дали си струва да се разчопля в наши дни казаното/писаното от един гръцки поп . . .

--- Според мен си струва, защото ТОЧНО по дивашките папагалски преводи на този гръцки поп ще се учат внуците ти утре . . .

[T.Jonchev]

Извъртанията, освен дето не принасят никаква полза, ме отегчават.

Ето твоето твърдение, което коментирам като пример:

(а) – Няма пояснения от Тео, „така наречени”, „така назовани” и др. подобни от този вид. 

Ето и отговора, който съм дал:

Има. В гръцкия текст на Теофан преди "седем племена" / "седем рода" (επτα γενεας) стои уточнението τας λεγουμενας (така наречените).

Т.е. - "така наречените седем..." си го е написал самият Теофан, а не някой преводач.

[B. Georgiev - bozman]

Извъртанията, освен дето не принасят никаква полза, ме отегчават.
--- Да предположим, че цитираният от мен Бодянский (който де факто преработва работата на В. И. Оболенский от 1846г.) е неактуален. Нека  меродавен да е казионният превод от « Отговор #2 -: Ноември 09, 2011, 17:07:48 », който вече е в кафяво. Ето го пак:
[23] + [24] --- „… и след като покорили измежду намиращите се племена т. нар.(а) седем племена, поселили северите от предната клисура на Верегава (в) (вероятно Рижкия проход) към източните части, а от юг и запад до Авария останалите седем племена, които плащали данък (с).”  
Държавни зрелостни изпити
Тестове и материали.

Ето твоето твърдение, което коментирам като пример:
(а) – Няма пояснения от Тео, „така наречени”, „така назовани” и др. подобни от този вид.  
Ето и отговора, който съм дал:
Има. В гръцкия текст на Теофан преди "седем племена" / "седем рода" (επτα γενεας) стои уточнението τας λεγουμενας  (така наречените).
--- Би трябвало да конкретизираш речевите си познания  по гръцки език Легат, и да уточниш, кое е от двете – племена или родове. Аз разбирам смущението ти и полагане на наклонена черта мужду тях за идентизиране  на „племена” с „родове”, но това са разбирания на ниско ниво. Един ученик от VІІІ кл. вече не можеш да убедиш, че РОД  и  ПЛЕМЕ са едно и също нещо.

Т.е. - "така наречените седем..." си го е написал самият Теофан, а не някой преводач.
--- Напротив, точно преводач го написал през ХVІІ или ХVІІІ в.  -  R. P. Iacob Goar му е името. Би трябвало да ги знаеш тези неща, наместо да пробутваш нежният Тео, като писач. А за първообраз Goar е ползвал 7 кодекса: Codex Coilinianus 133, Codex Francisci Barberini Cardinalis, Codex Vaticanus 154, Codex Vaticanus 155, Codex Vaticanus 979, Codex Palatinus и Codex Peyrezianus.
    Добре, за да не издребнявам, нека да е написано, „така наречени седем племена”, въпреки, че безумията на Златарски, Дуйчев, Войнов и др. юнаци по този въпрос са великолепни. Ами как така Легат, Тео пише „πακτων” – пакт, договор, пък официозите го приемат за „данък” !?
 И къде е твоят любимец Аспарух в цялата тази картинка, след като ти много настойчиво ми припомняше на времето, че не съм прегледал целият този пасаж, а само това, което е дал Г. Ценов ?
 Къде е Аспарух и неговата връзка с българите, нали той трябва да е този шеф, който конролира ПАКТА ¡? Ако пак съм те отегчил, прощавай.
Поздрави.

[shturman]

Здравей боцмане,
Преди всичко, поздравления за великолепно представената тема, както и за любезно предложените линкове.
Всъщност освен темата прочетох и коментарите към нея. Това което прави неприятно впечатление / не само при тази тема/, е неистовото желание да се избегне по някакъв начин коментара върху основната идея  /ако мога така да се изразя/, предложена за коментар в темата – особено ако тя противоречи на общоприетото, на казионното. Още повече ако това казионно прието е Лъжа, която благодарение на многогодишното, и манипулативно налагане, е придобила статут на „истина”. Тази „истина” е текста който документирал основаването на така нареченото „Първо българско царство”.
Според мен става дума за следното:
-   „Първо българско царство”, така както е описано в учебниците ни по история – никогa не е съществувало!
-   Хан-Кан /или както Ви е угодно/ Аспарух, няма нищо общо с основаването на „Първо българско царство”, така както е описано в учебниците ни по история!
Защо аз трябва да владя чужди езици и на първо място гръцки, за да прочета „истинския” „Акт за раждане” на държавата си?!, не е ли това вече направено от мастити научници: - академици; професори; доценти и т.н.?!, - очевидно не.
Текста който би трябвало да разглеждаме и който условно наричам : - „Акт за раждане”, е поместен в издание на БАН. Този текст би трябвало да е официален!Ето този текст изглежда като зле направен сценарий на филм за малоумници.
Според мен за това не е виновен Теофан, защото той много добре знае кои са "българите", след като казва:
"През същата година (501-502), така наречените българи, нападнали Илирик и Тракия и се завърнали, преди да се разбере за тях."
/На стр.233 от същото издание на БАН./
Поздрави,
Щурман.
П.п. – за перфектно владеещите гръцки и прочие езици!, ето няколко цитата във връзка с … преводите на εθνων :
ОТ ЛУКА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ

LUK 2:32 φως εις αποκαλυψιν εθνων και δοξαν λαου σου ισραηλ
a light to lighten the Gentiles, and the glory of Your people Israel.
GENTILE

32. светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.
 
LUK 21:24 και πεσουνται στοματι μαχαιρης και αιχμαλωτισθησονται εις τα εθνη
παντα και ιερουσαλημ εσται πατουμενη υπο εθνων αχρις ου πληρωθωσιν καιροι
εθνων
And they shall fall by the edge of the sword, and shall be led away captive
into all nations: and Jerusalem shall be trodden down of the nations,
until the times of the nations be fulfilled.

24. и ще паднат под острието на меча, и ще бъдат откарани в плен по всички народи; а Иерусалим ще бъде тъпкан от езичници, докле се свършат времената на езичниците.
LUK 21:25 και εσονται σημεια εν ηλιω και σεληνη και αστροις και επι της γης
συνοχη εθνων εν απορια ηχους θαλασσης και σαλου
And there shall be signs in the Sun and Moon and stars; and on the Earth
distress of nations, with perplexity; the sea and the waves roaring;

25. И ще бъдат поличби по слънцето и месечината и по звездите, а по земята тъга у народите от недоумение и от морския шум и вълнение;

LUK 22:25 ο δε ειπεν αυτοις οι βασιλεις των εθνων κυριευουσιν αυτων και οι
εξουσιαζοντες αυτων ευεργεται καλουνται
And He said to them, The kings of the Gentiles exercise lordship over
them; and those who exercise authority over them are called benefactors.

25. А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат;

http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/luk.htm

ROM 15:12 και παλιν ησαιας λεγει εσται η ριζα του ιεσσαι και ο
ανισταμενος αρχειν εθνων επ αυτω εθνη ελπιουσιν
And again, Isaiah says, There shall be a root of Jesse, and
He who will rise TO RULE over the Nations; UPON HIM
WILL THE NATIONS HOPE [ISA 11:1]
ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛА ПАВЛА
КЪМ РИМЛЯНИТЕ

ГЛАВА 15
15:12 И пак Исаия казва: "Ще се яви Иесеевият корен", и, "Който ще се издигне да владее над народите; На Него ще се надяват народите".

[B. Georgiev - bozman]

Здравей боцмане,
--- Здравей Щурман


Преди всичко, поздравления за великолепно представената тема, както и за любезно предложените линкове.
Всъщност освен темата прочетох и коментарите към нея. Това което прави неприятно впечатление / не само при тази тема/, е неистовото желание да се избегне по някакъв начин коментара върху основната идея  /ако мога така да се изразя/, предложена за коментар в темата – особено ако тя противоречи на общоприетото, на казионното. Още повече ако това казионно прието е Лъжа, която благодарение на многогодишното, и манипулативно налагане, е придобила статут на „истина”. Тази „истина” е текста който документирал основаването на така нареченото „Първо българско царство”.
--- Лично аз приемам, че когато няма коментар или противопоставяне на основната тема (заявена в заглавието) значи има съгласие с нея (или безразличие). Поне така разбирам Легата. За бележката по текста, очевидно е прав, а доколто тя променя основната теза на тема е друг въпрос.

ОТ ЛУКА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ
LUK 2:32 φως εις αποκαλυψιν εθνων και δοξαν λαου σου ισραηλ
a light to lighten the Gentiles, and the glory of Your people Israel.
GENTILE
32. светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.
 LUK 21:24 και πεσουνται στοματι μαχαιρης και αιχμαλωτισθησονται εις τα εθνη
παντα και ιερουσαλημ εσται πατουμενη υπο εθνων αχρις ου πληρωθωσιν καιροι
εθνων
And they shall fall by the edge of the sword, and shall be led away captive
into all nations: and Jerusalem shall be trodden down of the nations,
until the times of the nations be fulfilled.
24. и ще паднат под острието на меча, и ще бъдат откарани в плен по всички народи; а Иерусалим ще бъде тъпкан от езичници, докле се свършат времената на езичниците.

--- По тези цитати според мен има още да се работи. Като процентно цяло,  GENTILE се разбира от папагалите като елини, но може да има и изключения. Аз например четох цял материал изпратен ми от Йордан Табов, в който една персона развиваше подобни щуротии и само заради уважението ми към Табов, не я провесих тази пресона публично на бим-стенгата, да я кълват чайките. Та можеш да поработиш върху тази тема, ако нямаш по-належащи други работи. Предполагам дивотията в случая се състои в генералната дивотия с която се срещаме всеки ден - щом е на гръцки написано, значи става въпрос за гърци, щом "Византийските" паметници са на гръцки, значи Византия е гръцко формирование и т.н. в този стил.
Поздрави на морето и бамбините.

[T.Jonchev]

(а) – Няма пояснения от Тео, „така наречени”, „така назовани” и др. подобни от този вид.  
Ето и отговора, който съм дал:
Има. В гръцкия текст на Теофан преди "седем племена" / "седем рода" (επτα γενεας) стои уточнението τας λεγουμενας  (така наречените).
--- Би трябвало да конкретизираш речевите си познания  по гръцки език Легат, и да уточниш, кое е от двете – племена или родове. Аз разбирам смущението ти и полагане на наклонена черта мужду тях за идентизиране  на „племена” с „родове”, но това са разбирания на ниско ниво. Един ученик от VІІІ кл. вече не можеш да убедиш, че РОД  и  ПЛЕМЕ са едно и също нещо.

В онзи постинг коментирах присъства ли или не τας λεγουμενας в гръцкия текст на това място в хрониката. Присъства. И присъства не само у Теофан, но и в латинския му превод, направен от Анастасий Библиотекар (quae dicebantur). Така че не ми приказвай за никакви късни преводачи от XVIΙ - XVIIΙ век - те нямат нищо общо.  

Наклонената черта съм сложил просто защото има две тълкувания на израза επτα γενεας в научната литература, а не защото за мен "род" и "племе" са идентични. Вместо да ми приписваш първото си хрумване, по-добре ме попитай какво имам предвид.

Че Теофан в този случай е имал предвид "тъй наречените седем рода", е хипотеза, въведена в научно обръщение от Г.Цанкова още преди 57 години. Само че за разлика от теб Цанкова не е хвърлила едно око в гръцкия речник какво значи думата - тя владееше отлично средногръцки - а е прегледала цялата хроника ред по ред, за да види с какво значение е използвал Теофан "γενεας" (в мн. или в ед.ч.) при всички случаи, в които е употребил тази дума. И установява, че навсякъде той я ползва със значението "род", "родове" (защото тя може да се превежда и "племена", "народи" - както на гръцки, така и на латински - и немалко средновековни автори я ползват и в едното, и в другото значение). По този начин е направен изводът, че τας λεγουμενας επτα γενεας следва да се преведе "тъй наречените седем рода" (а не "племена") и аз съм съгласен с този извод. Други специалисти обаче не са и поради това в научната литература се срещат и двата варианта.

[T.Jonchev]

Ами как така Легат, Тео пише „πακτων” – пакт, договор, пък официозите го приемат за „данък” !?

Това е също комплициран въпрос, Bozman, и причината да бъде комплициран не е, че официозите не знаят класически езици. На първо място не е много ясно чии отношения се визират чрез израза υπο πακτον οντας и в зависимост от вариантите са и различните схващания за значението на думата.

И къде е твоят любимец Аспарух в цялата тази картинка, след като ти много настойчиво ми припомняше на времето, че не съм прегледал целият този пасаж, а само това, което е дал Г. Ценов ? Къде е Аспарух и неговата връзка с българите, нали той трябва да е този шеф, който конролира ПАКТА

Аспарух си е на същото място - петнадесетина реда по-нагоре в хрониката. Защо мислиш, че Теофан трябва да изпише името му точно там, където ти смяташ за нужно, за да е участник в събитията? Необходимо ли е да привеждам аналогични примери от други места в хрониката, както и от други източници, за да доказвам?
Колкото до контрола върху "пакта" (от знаменития Теофан израз): дали Аспарух упражнява този контрол зависи от това, кои са страните по въпросния пакт.