Това е също комплициран въпрос, Bozman, и причината да бъде комплициран не е, че официозите не знаят класически езици.
--- Според мен е точно такава причината, а по отношение на измекяри като Дуйчев, Войнов и т.н. е дори да знаят езиците, правят измекярски изявления.
На първо място не е много ясно чии отношения се визират чрез израза υπο πακτον οντας и в зависимост от вариантите са и различните схващания за значението на думата.
--- Е как да не е ясно, като се визира Императора и „българите”. Чрез значенията на υπο и οντας лично аз мога да изведа значения, че става въпрос за военен договор, ти как ще извлечеш значения за „данък” ми е по-интересно. Да се конкретизирам, че данък, означава вид плащане в рамките на държавата, а не в рамките на континента, полустрова и т.н. географски понятия и по никакъв начин не може да се свърже с някакъв вид „давания”.
Аспарух си е на същото място - петнадесетина реда по-нагоре в хрониката. Защо мислиш, че Теофан трябва да изпише името му точно там, където ти смяташ за нужно, за да е участник в събитията? Необходимо ли е да привеждам аналогични примери от други места в хрониката, както и от други източници, за да доказвам?
---Не защото аз смятам, че е нужно, а защото това е според естеството, законите на писаната реч. И тази писана реч, КОЙ води повествованието се определя от подлога, чрез какви действия го води – от сказуемото и т.н. Ето и примери от самата хроника по точките които съм сложил на Хрониката (в зелено, за улеснение). От т. 18 до т. 25 повелителят и главно действащо лице в мизансцена откъм Римска страна е Императора. Т. 26 са „конници” – преположително римска кавалерия. Т. 27 до т. 32 до средата са „българите”, от средата нататък във второ съставно изречение, подлог е Императора, че подписал договора и т.н. До края Император Константин е в тъканта на текста като подлог, бил това, направил онова и т.н. Аспарух ГО няма, нито като тескт, нито като предполагаем водач, нито като някаква текстова презумция.
Колкото до контрола върху "пакта" (от знаменития Теофан израз): дали Аспарух упражнява този контрол зависи от това, кои са страните по въпросния пакт.
--- Ха, ами то е очевадно изписано кои са страните по пакта – „българите” и Императора. Къде е Аспарух като страна ? Да не говорим, че всички договори между враждуващи групировки се подписват от водачите на тези групировки, а не от куп агенти, наречени „българи”.
В онзи постинг коментирах присъства ли или не τας λεγουμενας в гръцкия текст на това място в хрониката. Присъства. И присъства не само у Теофан, но и в латинския му превод, направен от Анастасий Библиотекар (quae dicebantur).
--- Съгласен съм с това – проверих го, има го изписано. ТО обаче не променя ситуацията по никакъв начин.
Наклонената черта съм сложил просто защото има две тълкувания на израза επτα γενεας в научната литература, а не защото за мен "род" и "племе" са идентични. Вместо да ми приписваш първото си хрумване, по-добре ме попитай какво имам предвид.
--- Е, не се коси. Коментирам това което си писал като графология, а какво си имал пред вид – ето, че сам уточняваш. Ще се съгласиш, че с тази черта, не може да се разбере становището ти.
Че Теофан в този случай е имал предвид "тъй наречените седем рода", е хипотеза, въведена в научно обръщение от Г.Цанкова още преди 57 години. Само че за разлика от теб Цанкова не е хвърлила едно око в гръцкия речник какво значи думата - тя владееше отлично средногръцки - а е прегледала цялата хроника ред по ред, за да види с какво значение е използвал Теофан "γενεας" (в мн. или в ед.ч.) при всички случаи, в които е употребил тази дума. И установява, че навсякъде той я ползва със значението "род", "родове" (защото тя може да се превежда и "племена", "народи" - както на гръцки, така и на латински - и немалко средновековни автори я ползват и в едното, и в другото значение). По този начин е направен изводът, че τας λεγουμενας επτα γενεας следва да се преведе "тъй наречените седем рода" (а не "племена") и аз съм съгласен с този извод. Други специалисти обаче не са и поради това в научната литература се срещат и двата варианта.
--- Аз също нямам нищо против, като цяло, Легат, дали са „седем рода” или „седем клона на овцата Доли”. Имам против, че думите „така наречени” дава друго значение не само на πακτων, но и каквото да е изписано след този израз; неупоменато от автора и то НЕ Е нито РОД нито ПЛЕМЕ по смисъл. Тези разсъждения нямат нищо общо доколко боцмана владее средногръцкия, а с българския език и тук е основанието на „Славянската служебна теза” - ССТ. А владеенето на средногръцки от Геновева Цанкова, БИ СЛЕДВАЛО да тълкува целият израз, „така наречени седем рода”, НО както виждаш, тя тълкува на парче. Къде и е „отличното владеене” на гръцкия ? Аз не виждам такова, след като „тъй наречени седем рода”, се тълкува като „седем рода”.
Освен това, Анастасий Библиотекар, пише в "Църкавна история" за българите Supervenit във въпросните пасажи, а това не се тълкува само като "нахлуване" в Тракия, то и като "присъединяване" в Тракия и т.н.
Поздрави.
