Много ми се иска това мое писание да не се възприема като несъгласие с многоуважаваните от мене текстове на Емилия и Марианчето.Нека това да бъде прто моят глас,дори и да повтаря в известен смисъл гласовете на моичетата(предполагам намда се обидят от тазииюбезнос).
Времето от 1419 - 1400г. пр. н.е. е времето на Аменхотеп ІV (по-късно приел името Ехнатон),известен със своята религиозна реформа и широка строителна и културна дейност.Заменя древното, традиционно многобожие(политеизъм) с монотеизъм,обявявайки Слънцето за източник на целия живот на земята,за единствен бог,почитано и тачено най-вече под формата на слънчев диск (на египетски "слънце" -Атон,затова фараонът се преимнувал на Ехнатон, т.е."блясъкът на Атон").Премахва култа към тиванския Амон,напуска Тива и основава нова разкошна столица Ахетатон ("хоризонтът на Атон"), - в близост до днешната Ел-Амарна - превърната в център накултурния живот на Египет.В нея са построени на новото божество много храмове.Инициатор е на политиката на пълно скъсване с миналото.Те зи реформи,които трябвало да ликвидират мощта н жреците,му изиграват ло ша шега.Средните обществени словеве,на които се опирал фараонът са твър де слаби,за да противостоят на жреците.Отслабването на Египет под натиска на могъщата държава на хетите,води до загуба на източните провинции(Сирия Селяните,привързани към старата религия,оказват съпротива.Срещу Ехнатон започва да се оформя опозиция,състояща се главно от военни.
Времето е покрило със своите тайни смъртта на Аменхотеп (Ехнатон).Пред полага се,че е свален с преврат от военните.Този преврат е послужил за ос нова на стихотворението на Пенчо Славейков "Секирата на истината",в което предполагаемият преврат е художествено стилизиран,за да може да се направи сходство между двамата "диктатори",което проличава и от речта ва воина,която няма да се изкуша да цитирам,защото чувствувам,че станах вече банален със своитее литературни аргувенти.