„Имаше по едно време в Бретан седем страшни гори. Вандея е бунтът на свещеника. Този бунт имаше за съучстник гората. Тъмните сили взаимносе подпомагат...
...Историята на бретонските гори за периода от 1792 до 1800 г. би трябвало да бъде написана отделно, тя влиза като легенда в огромната авантюра на Вандея...
... Вандея е чудо.
Тази война на невежите, толкова глупава и толкова бляскава, толкова отвратителна и толкова великолепна, опустоши Франция, но и стана нейна гордост. Вандея е рана и слава едновременно...
... Ако искаме да разберем Вандея, трябвада си представим следния антагонизъм: от една страна, френската революция, от другата страна, бретонския селянин...”
Виктор Юго, „Деветдесет и трета година”
Въпреки опита да обясни бунта във Вандея, се оказва, че и самия Юго не разбирал същността му. Но преди да стане дума за бунта, малко предистория.
РЕВОЛЮЦИЯТА
„Прекалено добро време, прекалено добър крал
ще бъдат унищожени бързо и внезапно, поради небрежност,
с лекото ще се вярва в измяната на една вярна кралица.
Той, кралят, ще бъде осъден на смърт само поради добротата си."
Мишел дьо Нотр Дам
Предсказанието на Нострадамус кратко, но ясно описва събитията на революцията. ХVІІІ век е бил щастливо време за Франция. Страната е била централизирана, а културното й влияние господствало над цяла Европа. Но във Франция назрявала революция, която се и възпламенила след няколко неплодородни години. На 14 юли 1789г. била щурмувана и превзета Бастилията. Това било началото на края на кралския абсолютизъм. През август същата година била приета „Декларация за правата на човека и гражданина” и Конституция. Но пътя между правата на хартия и реалните права на човека и гражданина било съдено да мине през Вандея.
ДИКТАТУРАТА ЗАМЕНЯ СВОБОДАТА
Правата били провъзгласени, а на 21.01.1793г. крал Луи ХVІ бил екзекутиран. Но скоро във Франция била установена якобинската диктатура, а нейните лидери скоро се вживяли в ролята на божествени владетели. Терорът залял страната и свободата на вероизповеданието било заменена с рушене на храмове и манастири, в избиване на свещеници и монаси. Загубилите разсъдъка си якобински лидери довели революцията до колапс. Защото революцията трябвало да донесе свобода на избор, но избора се озовал в ръцете на диктатори. Католиците били подложени на преследване, а вярата трябвало да се свежда в слушане на Робеспиерови речи и култ към „Дърво на свободата”.
БУНТА
Но когато един народ се е устремил към свободата, се е оказало, че не е тъй лесно да бъде спрян. Във Вандея въстанали 100 000 селяни. Понякога ги описват като ретроградна и заблудена маса. Но това били хората направили най-важното за революцията. Те направили хартиеното право действително. Защото те потърсили своето хартиено право на вероизповедание и с оръжие го направили действително. Самия бунт бил потушен, при това жестоко. Но скоро – на 9 термидор или на 27 юли 1794г. Робеспиер и привържениците ми били арестувани, а на другия ден били гилотинирани. А преследването на католиците спрели. Обикновените селяни от Вандея защитили своето право, те направили от хартията – реалност. Показали, че са готови да бранят правата си от самовлюбени водачи с болни амбиции.
