9-ти септември - другата гледна точка

[Fallen_Angel]

Всички сме запознати с двете основни гледни точки последните години по отношение на 9-ти септември.

Едната е комунистическата, тази, която ни набиваха в главите до 90-та година - победата на революцията, началото на новата ера и прочие...

Другата е антикомунистическата, налагана последните 15 години - началото на края на демокрацията, разстрелите, унищожаването на България.

А както навсякъде в живота, и 9-ти септември не може да бъде еднозначна дата.

Кажете вашето мнение по тази тема - какво е за вас този ден?

Ако някой има интересни хакти покрай този ден, нека ги спомене и тях!

[metonaidenov]

Просто един от многото преврати в следосвобожденската ни история...Вярно, че с по-голямо отражение в/у развитието ни за вбъдеще и с подсигурена мощна подкрепа отвън

[ALD]

А не може ли само преврат?
Все пак някои изкарват звенарите като майстори на два фашистки сиреч десни преврата, а третия да излезе ляв (при това пак на дата с любимото 9). :roll:

[emilia_n]

За мен 9 септемри е дата, която оказва голямо влияние върху моето семейство. Винаги съм ги обвинявала другарите в това, което са сторили на дядо ми. Първо моя дядо губи дъщеря на девет години през 1944г. То може би го е съпилало, но това което става по-късно го довършва. Той е имал малка фабрика и моторна мелница. Всичко е постигнато от него е, чрез труд, но всичко му е отнето. Не стига това ами го обявават за фашист само защото, чрез труда си е постигнал всичко, което е  притежавал. Лежал е цял месец. Тези неща са повлияли силно на неговото здраве. В крайна сметка, аз не успявам да го  запомня, тъй като той умира няколко месеца преди да се родя. Това е моята позиция.
Като изключа емоционалната страна, аз също съм на мнение, че това е преврат оказал пагубни последици върху развитието на страната. Повечето са отрицателните неща, отколкото положителните. Като идея комунизма е била много добра, но неосъществима. По простата причина, че това е една утопия.
Емилия

[Komap]

А знаеш ли какво е единият ти дядо да е комунист, а другият "враг на народа"?  

[emilia_n]

Здравей,
        Нямам представа, но знам едно,  винаги ми е липсвал дядо ми.  И единия и другия. Двамата не са между живите и аз нямам никакъв спомен от тях по простата причина, че съм била родена. На село , където се намира  дядовата къща от както се помня е празна. Винаги ми е било гадно, че няма кой да ме посрещне. Голяма, но празна къща. Единственото, което мога тогава да правя или да се видя с малкото ми останали роднини, или да отида на гробовете на дядо ми и баба ми. Това е равносметката.
Овен това преди не бях споменала, но въпросната къща беше превърната в поща. В личния ти дом да идват непознати и ти да не можеш да намериш спокойствие това как се нарича?
Ема

[ral]

А знаеш ли какво е единият ти дядо да е комунист, а другият "враг на народа"?  

Това го знам! Защото единият ми дядо-този на майка ми е бил едър  земевладелец и кмет в околностите на София.Като идват на власт комунистите национализират всичко!Макар че е воювал на фронта във втората фаза на Отечествената война.Може би и заради това му се е разминало по-голямото зло.Докато другият ми дядо -този на баща ми-си беше убеден комунист.Ятак на Станке Димитров и на половината комунисти в Дупнишко.Бит в полицията с едно изкуствено око.До края на живота си подържаше тази идеология и никой в селото не можеше да каже и лоша дума за него.Даже като почина/през 1993г.лека му пръст/ дойде попа на селото да го уважи като приятел.Спомням си че в последните години само повтаряше че "за едно са се борили,а е станало съвсем друго...".Спомням си как като вървяхме из селото ми показваше кой-кога е "излязъл" в гората.Въпреки всичките му заслуги нито баща ми ,нито някоя от лелите ми са се възползвали от някакви привилегии,който са им се полагали.Баща ми за да дойде да живее в София е започнал работа в Кремиковци.
Та за мен тази дата/преврат са едни от многото подобни в историята ни.Както и много други аз не одобрявам репресиите ,който са последвали преврата,но нима не е имало такива след всеки?Нима не са използвали всеки удобен случай да си разчистят някакви "сметки" с неудобни хора?
Всеки който е на страната или против някакъв режим си мисли че той е прав,но да се отсъди може само след време.

[qwerty]

Не съм сигурен, че са възможни само две гледни точки, комунистическа и антикомунистическа. И при двете се забравя нещо важно - че България е била във война на страната на Хитлер.
Уж е била формална война, уж не сме участвали насериозно, а на ужким, неохотно и ето какво станало - война със САЩ и Англия, а за капак Червената армия, статут на победена страна (имаме си го по мирния договор, не знам защо и преди, и след 1989 се премълчава в учебниците) и Тато. Няма такова нещо като формална война.

[Chukanov]

ALD, работата с любимото 9 е наистина тиражирана на много места. Не ми се струва обаче уместно да се сравнява с 9 юни 1923 г. и 19 май 1934 г. с 9ти септември. Когато на твоя територия има вече чужда армия въобще понятието "преврат" е много относително. Другарите въобще не се рискували да се провалят както истинските превратаджии. За пример ще ви обърна внимание на опита на Дамян Велчев да направи нов преврат през 1935 г., завършил твърде неуспешно.

[Komap]

Имаше един интересен абзац в "Задочните репортажи..." на Г. Марков. Той пишеше как през 60-те са свалили негова постановка (мисля, че "Мъже" се казваше), макар че през цялото време там се говори за героизма на комунистите и за отиването им на явна смърт като партизани. Свалянето той обясняваше с това, че оялите се комунисти (по онова време Живков и компания) не са могли да преглътнат директния им сблъсък с идеала от времето на партизанското движение.
Накрая Марков казва, че комунистите у нас се делят на 3 групи: меркантилни, приспособленци и идеалисти. Меркантилните са на власт, част от идеалистите са се приспособили към тях, а идеалистите бавно умират. Интересно беше да се прочете, че марков смяташе, че е голяма загуба, задето никой до времето на репортажите не е написал нито ред за драмата на комуниста-идеалист в социалистическа България: как се мъчи да се приспособи към меркантилното, или как никога не успява и става вътрешна опозиция, или как си слага края на живота, защото се чувства измамен. Наистина, като се замисли човек, май е прав.

Казвам го защото онзи мой дядо, който беше комунист доживя промените. Понякога е бил и вътрешна опозиция, но все някак намираше компромис. Вярно е, отиде си само 3 месеца след 10. 11. 1989 г., но и толкова му стигаха за да каже, че "тая държава няма да се оправи без да има двама-трима обесени публично".
Сещам се и за учитлката си по математика (лека й пръст), която на въпроса какво ще трябва за нашата оправия беше казала: "Време и смърт". Т.е. малко Авраамовски отговор - време да мине и да измрат всички, които помнят онова време. Естествено, че отговорът подлежи на критика, но като се замисля, никой наш герой от ново време не можа да надскочи старото. Всеки, който е бил част от стария ред още носи бремето му и не може да се откачи от него и да гледа изцяло напред: да вземем дори Желев, Дертлиев, Дренчев, Собаджиев, Мозер, Филип Димитров и кой ли не. Те все, сякаш, отчаяно се връщат назад и търсят там я опора, я легитимация за политическото си съществуване. А иначе нас тикат да вървим напред и да забравим старото.

Явно без 9. 9. 1944 г. и без поуките му на настоящия етап не можем да минем. И наистина е неуместно да го сравняваме с 9. 6. 1923 г. и 19. 5. 1934 г., защото тези, които ги направиха слязоха от власт и малцина са тези, които помнят това време. Но 9. 9. не беше само 1 ден, а повлече след себе си 45 г. И хората, които се раждаха и живяха в тях са си все така тук и помнят всичко добре.

[morgana]

Доколко може да се говори за преврат или въстание на 9.09.1944 година си остава въпрос дискусионен и то по много причини, които тук няма да изброявам.Думата ми е за друго - за неуспешния преврат на Дамян Велчев на 3.10.1935 година.Според мен такъв опит за преврат просто няма и това личи от документите и изследванията.Тук ще приведа един цитат от показанията на генерал Константин Панов- началник на канцеларията на цар Борис ІІІ -пред Народния съд:
"През лятото на 1935 година помолих да ми се даде отпуск, какъвто не бях вземал от много години. Разреши ми се такъв като ми се казва,че на 3-ти октомври трябва да бъда в София, понеже се очаквали събития, без обаче да ми се казва нещо по-конкретно. Аз не обърнах внимание на това предупреждение, считайки че това е обикновената паника, която е обхванала Царя при настъпването на всеки празник (на 3.10.се празнува годишнина от възшествието на Борис ІІІ на престола - б.м.)В отпуск тръгнах с едно чувствително закъснение, отпътувах в странство с автомобил, последният се повреди и едва на 3-ти октомври бяхме в Триест, тук научих, че в София е имало опит за преврат, на 8-ми се завърнах в София, дето бях посрещнат много недружелюбно - бил съм пристигнал "след сватбата"..."

По-подробно за събитията около този "неуспешен опит за преврат" препоръчвам книгата "Парола "Сабя"на Георги Марков.
Освен това, отново по мое мнение, казано, разбира се, с ирония, да се твърди, че Дамян Велчев може да се провали при подготовката и провеждането на военен преврат си е чиста обида.  :lol:

[emilia_n]

Преди година обсъждахме тази тема. Но времето лети и отново наближава тази дата. Както тогава, така и сега моето мнение е едно и също. Лично аз я смятам като черна дата в нашата история. Благодарение на събитията от 9.09.1944г. България се връща много назад в своята история и икономика. :cry:

[metonaidenov]

Ех, както каза и Ема изниза се една година и позабравените теми във форума отново се появяват на светло...също като при досиетата  :wink:
Според мен самата дата 9 септември '44 г. не е толкова мрачна в родната ни история. Не съм напълно съгласен, че  "Благодарение на събитията от 9.09.1944г. България се връща много назад в своята история и икономика" (както е написала Ема). В това отношение - като драстична загуба на "историческа тежест" - много по-голяма роля изиграва според мен датата 27 ноември '19 г. Ала по-важно е какво се случва в десетилетията след т. нар. "революция". Човек, като чете историята на последвалите 45 години, може да си помисли, че страната и народа ни са изпаднали в едно безвремие; може да реши, че всички са очаквали тази дирижирана изцяло отвън промяна; ще предположи, че в крайна сметка бащите и дядовците ни бързо са привикнали към новите реалности. Защото за огромно съжаление (поне за мен) в най-новата ни история липсват такива опити за промяна на статуквото като Берлинската криза, Унгарската революция, Пражката пролет, "Солидарност", Тимишоарските и Букурещките събития в Румъния. За Титова Югославия просто няма смисъл да говоря - едва ли някога Сърбия е била и ще бъде толкова високо "котирана" на международната сцена. Дори и албанците в един момент решават да предявят претенциите си спрямо собствения си суверенитет и се опълчват срещу Москва, като се обръщат към Пекин. А ние??? Та даже т. нар. Промени от 1989-90 г. са дирижирани от Партията! При това положение излиза, че след 9ти са се случвали само хубави неща, щом като не сме имали и зачатък на опозиция през следващите 4 десетилетия. Ето този исторически конформизъм развит в последните 90 години (и особено силно изразен в последните 60 от тях) у нас е бил, е и ще продължава да бъде пагубен за нас самите. Така че не ни е виновен 9 септември, Червената армия, Ялта и Потсдам... Липсата на подобен на гореизброените катарзис в модерното ни историческо развитие, безропотното приемане на примиренченството твърде скоро след тази дата, прекалената "нормалност" на последвалите я обществени, политически и икономически промени са виновни - т.е. самото общество, самите българи.

[Arutha]

Мнението ми за тази дата е формирано от това което съм дочул в даскало и от родата . В общи линии СССР се възползва от закъснялата реакция на съюзниците след събитияна на 5ти септември (дано не бъркам датата) за да разпространи още повече влиянието си. Дали щеше да се въздържи от намеса ако България е била зачетена за съюзник незнам. За по нататъчните събития съдя от разкази на мои близки защото мога да дам лично мнение за тези 45г. само за бебешката кухня    :lol: Един дядо ми беше разправял за селото ми и за всяко събитие поясняваше само дали е било преди или след 9ти   Направо невярвах какви неща е съсипал тогавашния режим, всички плод на предприемчивостта на хората. Картинката ми се допълва с далавераджийските истории от онова време които ми разказва баща ми. После що имало корупция, точене на държавни резерви и т.н. то си е било нещо като всесаюзен спорт хихи. и най гадното според мен е че от този ден почват да си отиват някои от изконните човешки права, но това е е патент на мо на комунистите.
на кратко както се пее в една много тъжна песен The day the music died

[morgana]

Занимавам се с история и все по-често си мисля, че обобщените мнения за събитията са жестоки спрямо обикновения човешки живот. Какво са за историята 45 години - миг.
В личната история на моето семейство 9.09.1944 година завинаги ще остане черна дата, защото е вгорчила живота на няколко поколения.
Прадядо ми имал нещастието да се завърне от Македония на 4.10.1944 година,бил е военен техник.Понеже жена му и двете му деца били при приятели в село Скобелево, той, все още с униформа, отишъл да ги прибере.Там  в къщата на свои познати имал неблагоразумието да сподели мнението си за новата власт.Явно някой го е подслушал, защото след малко пристигнали двама, арестували го и го качили на влака. Прабаба ми го изпратила, а той се опитал да й обясни,че повече няма да се върне, такова било предчувствието му. Тя обаче отказала да повярва и не взела златния му пръстен и часовника.
След това никой не е видял прадядо ми нито жив, нито мъртъв.В смъртния му акт пише:"безследно изчезнал на 4.10.1944".Прабаба ми ходила къде ли не, за да пита за него.
Впоследствие интернирали нея и двете й деца в Свежен.Прабаба ми беше учителка с две специалности, но не й разрешили да работи, едва по-късно си намерила работа.
Надеждата,че някога ще се разбере нещо конкретно за прадядо ми не напусна жена му и децата му.
По времето на комунизма прабаба ми ходеше редовно на църква и всеки път съседките излизаха на вратите пред къщите си да й подвикват:"Господ няма да ти върне мъжа"
Днес тези съседки са първите, които ходят на църква по празници.Бог да ги съди.
Децата и внуците на прабаба ми бяха наричани"фашисти" до последната промяна.
Едва наскоро роднина на семейството, при което е арестуван прадядо ми в Скобелево спомена, че сигурно са го убили още в селото, защото разстрелвали доста хора по това време на брега на реката и после един циганин избутвал телата.Този човек по-късно се самоубива.
Един от хората, арестували прадядо ми е още жив.Къщата му е срещу МВР в София.Отидох там с намерението да го попитам поне къде е погребан прадядо ми, но изпитах такава погнуса, че...
А братовчедка ми, която е родена през 1980 година, сънувала, че прадядо я води през една поляна да й покаже къде е гробът му...
Къде е статистиката сега, къде е историята и има ли значение дали е преврат или въстание?Решаването на тази дилема няма да заличи белезите.