кой какво си спомня от "доброто старо време"?
Корекомите, униформите, червените връзки, комсомола, партийните събрания, назначенията по "другарска" линия?...
Какво си спомням.
детството ми беше сравнително спокойно - месо и бял хляб имаше на масата само в неделя, играехме по шорти
и босички. Живеехме съвсем в центъра - безгрижие Наред с бегрижието помна майка ми -как переше на общата мивка или търкаше дъските на общия коридор с четка и сапун, купоните за хляб помна как една по-заможна съседка караши детето си, да изхвърля
обвивката от шоколад на стълбите, за да завиждаме. Ние дето не можехме да си го позволим нямаше телевизия, нямаше информация, че можело да се живее и по-добре приемахме го като нормално
ммм говоря за 60-те години
после вълнението -ще ме приемат ли между първите в пионерската организация
и радостта, когато ме прочетоха в списъка на първите
но помна и колко много плака по-голямата ми сестра, че завършвайки с пълно отличие прогимназиятя, а тя дори и през годините, рядко получаваше петици,не беше приета в новата тогава Английска Гимназия, но съседско момиче дъщеря на убит партизанин - влезе с тройка. Е момичето не можа да завърши преко сили и беше, но все пак като порасна стана Директор, няма да пиша на какво.
не съществуването на пионерска, комсомоска и комунистическа организации и партия беше лошото, а принуждението да членуваш в тях.
иначе аз имам прекрасни спомени от пионерските лагери, та когато си спомням с носталгия за тези години, то е носталгия по
детството и младоста ми, а не носталгия по социализма po-znaesht прави сравнения с подобни по света, но явно не се замисля
дали някой там членува в тях по принуда.
и дали ако не е бой скаут ще бъде изключен от училище или няма да го допуснат да кандидатства в университет?
или като не си партиен член - няма растене в кариерата и това е ДЕМОКРАЦИЯ - свободата да избираш и, както се казва в един виц, да си на свобода и след това.
Да - навсякаде по света има назначения по партиини или приятелски заслуги, само дето ако за месец-два не покажеш качества,
ще те махнат.
Наред със спомените от пионерските лагери си спомням и разни други нещица:
решихме с две приателки да ходим на стоп до София. Бяха годините на мини-то. В последния момент аз се отказах, защото баща ми се заинтересува къде и как ще хода. Те ме почакали, па взели автобус номер 4, слизат на последна спирка, вижда ги един чичко милиционер:
- Къде бе момиченца сте тръгнали ? - свалят номера от автобуса, качват ги двете и с рейса - в милиционеркия участък - ПРЕСТЪПНИЧКИ...
викат родителите им веднага да илезат от работа и да се яват там, сложили им ПЕЧАТИ на краката -да ги гледат всички що за стока са
............
как бихте се чувствали да ви унижат така и какво са преживели родителите
Няма да забрава и как, не знам каква - цитирам Barutnik "сигурността по домовете и улиците " - цареше, но някаде 70-те години милиционерите ходеха по улиците с АВТОМАТИ и с полицейските кучета. Бях студентка, бяхме седнали на кафе и те обикаляха по масите и ни оглеждаха и как се молех да не решат, че полата ми е твърде късичка и да ми ударат печата - а после баща ми да ми скине врата...
Цареше информационно ЗАТЪМНЕНИЕ -та ние простите хорица да си живеем спокойно.
Само от време на време някой съученик изчезнал, но разбираха само бликите, кой в лагер, щото имал дълга коса, коя изключена от всички училища в Пловдив, щото пък ходи с много къса пола Аз както я карам роман ще напиша...
Много може да се коментира и за що за евтиния беше и много още неща но само още малко по цитирам отново Barutnik -
дисциплинираната армия, в която всеки си знае задълженията, в която всеки войник знае, че служи на европейска сила, а не на изтривалка на НАТО и доверено куче на САЩ
На коя европейска сила служеха момчетата, вкарани насила в армията и изпратени в братска Чехословакия, имаш ли информация дали имаше загинали и ако да - в името на каква кауза ?? Дали армиите,където да си военен е личен избор, а не принуда са съставени от "пияни, дрогирани лентяи" ? После завърших Университета и заминах на работа и съзрявайки все повече ми се отваряха очите как се изкачваш нагоре по стълбата - членство в БКП. Е ама не беше лесно. Там не искаха много вишисти. Като се ожених, живеехме в Габрово. Двамата с мъжа ми -програмисти, той доста добър, нямаше изчислителен център в България, където да не работеха програмисти обучавани от него И в същото време - а си купиш дрешка, а няма какво да ядеш!
и как ако в Габрово имаше захар, нямаше сирене и как баща ми е пътувал от Пловдив до Габрово да ни носи - това вече 80-те години...
Тогава имаше едно голямо увеличение на цените на транспорта, на открити Партийни събрания ни раясниха, че това ще ни повиши жизнения стандарт. Моят мъж - като по-простичък не рабра как така, по-високи цени равно на по-висок стандарт, та го викнаха при партийния секретар да му обяснат...
Е той само с обяснения мина, на колежка приятел след подобни разсъждения на глас, излезнал веднъж и просто повече никога не се върна....
Та да завърша все пак...
Аз не мисла, че точно тази носталгия кара хората да гласуват за Партията довела Държавата ни до икономическа, морално-ценностна и всякакъв вид разруха, а заблуждението на тоз народ, живеещ в мизерия, но и примиряващ се с нея и всичко останало, че БСП-то ще му върне работата, поликлиниките и всичко останало, което 99.9 % от хората си мислат, че е било безплатно при социализъма...
Нищо не е безплатно на този свят: последен пример - всяко предприятие имаше определена сума - фонд работна заплата, от който
30 % -та без да се отразяват във фишовете на работещите дори се превеждаха в пенсионни, здравни и други фондове, които после се оказаха празни. Мале що парички са изпапани..
И да завърша
Най-страшните и непростими, според мен неща на тази система са това, че на българина му се внуши, че това му се полага:
да живеем бедно, да виждаме как законите не се спазват и да казваме - еми тва е България..
криворазбирането за Всички са равни -равни сме единствено пред Закона по-скоро би трябвало да сме. Това, че ние не се уважаваме, като нация и не изискваме от управниците ни да ни уважават...
Но както е казано:
Всеки народ си заслужава съдбатаи явно ние с примиренчеството ни към всичко, което ставаше, което става и за жалост така и ще си продължава - това е което заслужаваме
Дано греша...