Доц. д-р Пламен Павлов: Ньойският договор е един най-трагичните актове в историята на българската държавност
Доц. д-р Пламен Павлов, преподавател в Историческия факултет на Великотърновския университет "Свети Свети Кирил и Методий" пред Агенция "Фокус"
Фокус: Доц. Павлов, днес се навършват 86 години от подписването на Ньойския договор. Какво е значението му за България?
Пламен Павлов: Ньойският договор е един най-трагичните актове в историята на българската държавност. Нашата държава е принудена да подпише един изключително несправедлив договор, на практика най-несправедливия от цялата система мирни договори след Първата световна война, наложен на страната от страните–победителки от т.нар. Антанта по един изключително брутален и дори - унизителен начин. Този договор има своето съвременно звучене и това не бива да се забравя от никого. Не само от българските историци, които го помним и от хората, които имат национални патриотични нагласи, но на практика - и от всички българи и най-вече - от българските политици, които за голямо съжаление на практика не си го спомнят. Аз почти не съм чувал съвременен български политик, с малки изключения, да се позовава на несправедливостта на този договор. Даже съм ставал свидетел на нелепи опити за едва ли не - защита на статуквото на Ньойския договор и то - от държавни институции. Имам предвид в близкото минало някои отделни позиции на Министерство на правосъдието, що се отнася до даване на българско гражданство на наши сънародници от близката чужбина, най-вече от Македония, Албания и Западните покрайнини, отетнически български земи, които бяха загубени по силата именно на този Ньойски договор.
Фокус: С коя държава бихте направили паралел за съдбата на България след Първата световна война?
Пламен Павлов: Ако съпоставим отношението на една Унгария към нейната съдба след Първата световна война с България след Ньойския договор се наблюдава следното: В Унгария всички, включително и унгарските историци, използват понятието “Историческа Унгария”. Понятието “Историческа Унгария” за тях означава изконните унгарски земи, населени с унгарско население, което е мнозинство. Става дума за тези земи, които днес са на територията на Сърбия и Черна гора, главно – Войводина; които са на територията на Румъния, става дума най-вече за Трансилвания; отделни части, които са на територията на Украйна. Унгария никога не се е срамувала да повдига въпроса за правата на тези хора, без разбира се и тя, подобно на нас, да има някакви териториални претенции, които до голяма степен в съвременния свят звучат абсурдно. Но това културно-историческо пространство Унгария го брани!
Ние не използваме термина “Историческа България” и това може би е грешка. Историческите български земи, българското етно-културно пространство е много по-голямо от днешната ни държава и е над 200 000 квадратни километра.
Фокус: Какво може да направи България за сънародниците ни, останали извън нейните граници по силата на този договор?
Пламен Павлов: От съвременна гледна точка това означава да се грижим за правата и просперитета на нашите сънародници най-вече в Република Македония, в Западните покрайнини естествено, в Северна Добруджа, доколкото там така или иначе присъства българско население, макар и да е вече не толкова голямо, както някога. Ние не можем да забравим за този договор и за последиците, които е нанесъл на нашата нация.
След Ньойския договора жените в Босилеградско и Царибродско са ходели с черни забрадки, т.е. те са го схващали като една национална трагедия.
Нека да припомня и какво пише Теодор Траянов в неговите балади за тази национална покруса. Има един знаменателен стих:
“Белий блясък на Егея
с черни листи да покрий”
(Теодор Траянов, “Тайната на Струма”).
Цялата национална покруса на историческия момент е изразена с тези думи. Един интелектуалец, какъвто е Теодор Траянов, който е много по-голям “космополит” от маса съвременни хорица, които имат претенции да бъдат европейци, виждаме, че споделя трагедията.
Казвам го това днес по системата “казвам ти дъще, сещай се снахо” за тези, които смятат, че това са примеси от миналото, че това са “скелети в гардероба”, че това са неща, които не са свързани с днешния ден. Днешният ден ние не бива да го схващаме като някаква национална покруса, а трябва да помним тези неща и да се грижим за правата на нашите сънародници в земите, които ни бяха отнети абсолютно несправедливо от този договор.
Фокус: Какво трябва да знаят младите хора за Ньойския договор?
Пламен Павлов: Младите хора не бива да забравят, че днешна Република България като духовно излъчване и като културно пространство е много по-голяма от това, което ние днес имаме като държавност. Не бива да забравяме, че сред хората, които живеят в съседните страни, има и много наши сънародници.
Пътят към разбирателство и сътрудничество с тези съседни страни е един императив – да бъдем в приятелски отношения с всички тях, но не бива това да засенчва историческата истина. В крайна сметка - това минало трябва да бъде осмислено по един адекватен за съвременността начин, но в никакъв начин не бива да бъде забравяно.
МАРИЯ СТАЛЯНОВА
