Героизмът няма давност

По материали от: www.duma.bg

Васил Попов

Тези дни отбелязваме две изключителни дати, свързани с военната ни история. На 16 октомври е денят на българската бойна авиация, а на 18 октомври е денят на военния парашутист. Тези две дати трябва за вечни времена да бъдат празници не само за действащите пилоти и авиационни специалисти, за парашутистите разузнавачи, командоси, не само за ветераните от тези войски и сили, но и за всеки българин у нас и навсякъде по света. Защото героите жертват себе си и с това написват страници в историята не за награди, а заради обичта и верността си към отечеството.

Един кратък щрих от историята ще покаже с какво са свързани двете дати. На 16 октомври 1912 г. българските военни пилоти Радул Милков и Продан Таракчиев хвърлят бомби върху Одринската крепост. Това е за първи път в света и става рожден ден на българската бойна авиация. Има оспорване, че първото бойно използване на аероплана е от италианците една година по-рано, но е доказано, че е бил само разузнавателен полет. А нашите бомбардират, разбира се без тежък разрушителен ефект, но с много по-важния психологически. В епохата на студената война по време на социалистическото строителство България създаде мощна военна авиация. Ако забелязвате само след три години нашите военновъздушни сили стават столетник. Всички други по света са по-млади.

Октомврийският ден 18-и през 1944 г. е обагрен с геройски пролята българска кръв. Това е първата битка на първата българска парашутна дружина. Впоследствие в Българската народна армия бяха изградени парашутноразузнавателни органи, способни по време на война да добиват данни и информация на дълбочина над 1 000 километра в тила на противника. Ако забелязвате сега се навършват 65 години от решителната победоносна битка при планината Стражин, с която и живите, и загиналите заслужиха първия си орден за храброст. Миналата година на празника преброихме едва 11 живи още ветерани от дружината. Колцина ли ще дойдат сега в неделя...

А как я карат ветераните?

Всеки вторник в десет часа пилотите ветерани от българските ВВС се събират, когато Фъско като Странджата се изкачва по малкото възвишение, за да отвори вратите на Клуба на авиацията в София, недалеч от площад "Авиационен" (колелото за аерогарата на 4-и километър). А някогашният военен пилот първи клас, летецът-изтребител, поетът и публицистът, старият кинаджия и художник Владимир Фесенко изпълнява с истински артистизъм тази своя роля. Застанал зад стойката, той с вечната си усмивка дарява от сърце своите колеги от авиационното братство с ароматно кафенце, като в същото време из въздуха хвърчат неговите цветисти сентенции. Здрава, истински мъжка дружба свързва хората в авиацията - от летеца-пилот през авиотехника и специалиста до войника от обслужващите поделения - всичко е подчинено на стремежа към безаварийно изпълнение на летателните задачи. Това е алфата и омегата на живота в авиацията, на нея служат и генералът, и редникът.

В този клуб е събрана цялата история на съвременните ни ВВС: боевете за българското небе с англо-американската авиация през зимата на 1944-а, операциите по време на Отечествената война на българския народ през 1944-1945 г., първите стъпки на социалистическата ни авиация, когато тя получава стотици самолети безвъзмездно от СССР за създаването на мощна бойна авиация на България. Тук са тези, които в изключително кратки срокове овладяваха все по-нова и все по-сложна авиационна техника. Тук са хората, покорили непознати в нашата авиация скорости, височини и далечини на полета. Тук ще срещнете о. з. полк. Тома Ковачев, първият българин, полетял на страховития и днес щурмовик Су-25. Да, малко накуцва, носи бастунче и от скромност няма да ви каже нищо за себе си, но пред бойните машини, приземени в Националния военноисторически музей ще развържат торбата със спомени с генерал Тодор Трифонов.

Като дойдете в клуба, ще се запознаете с малкото останали вече български летци-пилоти, получили през 1953 г. най-високото професионално звание в нашата военна авиация - "Военен пилот първи клас". От първите осем първокласни летци ще се срещнете с генерал-майор Тодор Трифонов, полковник Тома Ковачев и полковник Филип Цеков. Косите на тези най-известни български военни летци носят в белотата си едно минало, пълно с вдъхновен и много рискован труд, там горе - в небето, за благото на родината. Всеки от тях може да разкаже случки от своето житие-битие, които са достойни за роман, за поема, пиеса, филм или голямо симфонично произведение. За пилотите ветерани може да научим повече от съботната ДУМА на 17 октомври.

За бойния път на Парашутната дружина е писано доста, издадени са книги от Никола Костадинов и Иван Мечков, но и това не е достатъчно за увековечаване на подвизите. През десетилетията след войната и до днес бившият адютант и началник щаб на дружината полковник Костадинов е желан гост в парашутните поделения. Защото за младите защитници на отечеството дори преразказването на бойния опит е с важно значение не толкова като предаване на бойните умения, колкото като мотивация за повишаване на бойното майсторство. Как се развиха парашутните войски?

През 1966 г. българските парашутисти са организирани в два батальона (бази), дислоцирани в София (Мусачево) и в Пловдив, подчинени на Разузнавателно управление (РУ-ГЩ). Сформирани са и три армейски парашутни роти за дълбоко разузнаване, подчинени на трите полеви армии - 1-а армия (София), 2-а армия (Пловдив) и 3-а армия (Сливен). От края на 60-те и през 70-те години на миналия век парашутните поделения придобиват съвременен облик и стават основа на днешните Сили за специални операции. През тези години е въведено понятието "спецназ" и ная-малката организационна единица става разузнавателна група със специално назначение (РГСН). Групите са организирани в роти, а в двата батальона на РУ-ГЩ има и по един диверсионно разузнавателен отряд (ДРО). В армейските роти също е предвидена възможността от няколко РГСН да се формира ДРО в състав 20-50 души.

За подготовката на командосите се осигуряват съвременни средства за воюване и за свръзка, парашутно-десантни системи, средства за осигуряване и поддръжка. Пак в онези години са основани първите състезания по парашутен многобой, по-късно наречени "Рамбо". Една от кулминационните точки в подготовката е участието в многомащабното учение "Братство по оръжие 1970 г." на територията на тогавашната ГДР с привличането на въоръжени сили от всички страни членки на Варшавския договор. В средата на месец ноември 1970 г. около 200 български парашутисти от всички парашутни поделения извършиха десант на полигона "Алтенграбов" при много сложни метеорологични условия.

През 1975 г. армейските роти се развръщат в батальони, а двете бази се сливат в Отделен парашутно-разузнавателен полк (ОПРП), дислоциран в Пловдив. Продължава усвояването на нови средства във въоръжението и снаряжениието като автомат "Калашников" със специално назначение (АКСН), парашутите Д-3, Д-1-8, Уп-9, радиостанциите р-350, Р-352, Р-410. Парашутните поделения са подчинени на КСВ.

За днешното количествено и качествено състояние на ВВС и Специалните сили нека да си поговорим друг път, не по празничен повод. Разбира се, не за да укоряваме действащите пилоти, парашутисти, авиоспециалисти. Те не са виновни за направените в последните 20 години трансформации, редукции, реорганизации, реформации, деформации. Те, пилотите, които трябва да летят, а не знаят има ли гориво в баките. Те, парашутистите, които трябва да скачат, а не знаят има ли читави парашути. Не са виновни, а потърпевши от промените. Но те са обречени да носят на раменете си едновременно пагона, конституционния дълг, историческите върхове и традициите. Не е лесно, макар че преди години един капитан (четири звездички) се фукаше: "Само на едното си рамо аз нося двама лейтенанти! " Добър пример.

А сега нека млади и стари се съгласим, че за мъжеството няма възрастови нито каквито и да е други граници. И просто прелива в героичното.

Статията е публикувана преди 9 години, 1 месеца на 16 октомври 2009 г, и е видяна 5188 пъти

Мнения за Героизмът няма давност Споделете
вашето мнение!